Деца

0074: Децата придобиват умения в играта с играчки (Decata pridobivat umenia v igrata s igrachki).

2012-02-07T22:43:00.000-08:00

Децата придобиват основни умения за живота в играта с различни играчки и колкото те са повече и игрите по-разнообразни, толкова по-добре. Още Сеген, пише: „Книгите не могат да научат детето на онова, което му дават играчките. Народите, които разполагат с най-много играчки, притежават и най-много индивидуалност, идеализъм и героизъм и твърди, че играта е най-непреднамерената дейност на детето, но всъщност тя е нещо повече: за него тя е свободно и доброволно осъществяване на една физиологическа и психологическа функция, нещо съкровено.“

И. е една от основните дейности, които имат значение за развитието на човека, както в неговия филогенезис, така и в антогенезиса му. В нея се развиват в единство умствените способности, моралните и нравствено-волевите качества, възпитават се социалните чувства, формира се личността. Като специфична форма за реализиране взаимодействието на субекта с околната среда, опосредствано от детско общество, играта съдейства за развитие на детския колектив.

Децата придобиват умения съвместно да си поставят и реализират игров замисъл, да общуват, като се ръководят от определени правила, да овладяват нравствени норми, възпитават се социални мотиви на поведение. Така се възпитават чувства на симпатия и дружелюбност. Зараждат се чувства на отговорност, справедливост и отзивчивост. Игровият замисъл и свързаните с него роли и правила създават условия за възпитаване на контролирано поведение, самостоятелност, организираност, целенасоченост като черти на волята и характера.

Още в края на миналия век Грос определя играта като средство за самовъзпитание: „.... Там, където развиващият се индивид по своя вътрешна подбуда и без всякаква външна цел проявява, укрепва и развива своите наклонности, имаме първоначално проявление на игра“. С твърдението си, че детето не е умален модел на възрастния, Жан-Жак Русо извършва такава велика революция в образованието както тази на Кеплер, Коперник и Галилей по отношение на слънчевата система.

Въпреки пророческите гледища на великите педагози, традиционната педагогика винаги е считала играта за един вид отпадък на умствената дейност или поне за псевдодейност, без функционално значение и дори вредна за децата, която ги отклонява от задълженията им. Към опитите да се разглежда И. като форма на взаимоотношение между детето и околната среда принадлежат схващанията на П. Жане, Ж. Пиаже, А. Валон и др. П. Жане поставя И. в основата на йерархията на човешките дейности от гледна точка на реализиране на взаимоотношенията между човека и действителността. Той счита, че детето не е в състояние да се издигне до дейност, чрез която се постига напълно адекватно приспособяване към средата.

Това според него се осъществява в известна степен чрез И., в която преобладава „преобразяването“ на предметите чрез въображението. Идеята за уравновесяването между човека и средата е в основата и на теорията на Пиаже за формиране на символи у децата. Според него И. е символ на прехода от „асимилация“ към „акомодация“, т.е. от „включване на обектите в схемата на действие“ към „приспособяване на действията на детето към обектите“. С тези си схващания Пиаже насочва вниманието към развиващите функции на И. и особено по отношение развитието на мисленето, чиято проява е типична за „символичните“ игри.

Подчертавайки същественото възпитателно въздействие на И. Макаренко я сравнява с труда, без да остави незабелязан нейния специфичен характер. Но ако връзката между играта и труда е важна предпоставка за изясняване същността на И., то връзката на играта с развитието на личността заема централно място в проблема за формиращото й значение. Неслучайно Рубинщейн пише: „В ранните предучилищни години от живота на Д. се явява тази основна дейност, в която се формират личности, ..... поставят се основите и се извършват първите етапи от тяхното развитие, защото, „както играе, детето живее“ живот, изпълнен с непосредственост, действеност и емоционалност.

А всъщност има и нещо по-типично за детството от играта, тъй като несъмнено тя произтича чисто и просто от един от аспектите на всяка дейност (както въображението по отношение на мисълта): това, че игровата дейност с различни видове играчки преобладава у Д. би могло да се обясни с факта, че типичните тенденции за всяко поведение и всяка мисъл не са така добре уравновесени помежду си в началото на умственото развиване у детето, както у възрастния.
------------------------------------------------

0072: Неспокоен сън при децата (Nespokoen san pri decata).

2012-02-01T07:58:00.000-08:00

Ако децата имат неспокоен сън, необходимо е да обърнете внимание на някои неща, като:

- дали всичко със здравето на детето е наред;
- да се преразгледа режима през деня;
- каква е психологическата атмосфера в семейството;
- отделяте ли достатъчно време за разходки на чист въздух;
- дали не поникват зъбки.

В режима през деня трябва да обърнете внимание и на това, общуването с гости да завършва поне 1 - 2 часа преди сън. Същото се отнася и за активните игри, къпането - последното изнесете в първата част на деня, преди обяд.

Проветрете стаята, успокойте своето поведение - ако майката е уморена, недоспала и изнервена, това може да се отрази и на поведението на децата. Но ако подозирате, че това е свързано със здравето, побързайте да се консултирате със своя педиатър.

В останалото време, през деня, се постарайте да занимавате детето с игри или други интересни за малчугана занимания. Важно е той да бъде натоварен одстатъчно физически и през деня да се поумори, така че през ноща сънят му да е здрав и сладък.

Не е желателно да оставяте децата да спат през деня, или поне да не го правят твърде дълго. Основна грешка е да оставите юнака да спи през целия ден, за да не Ви се “качва на главата”, а през ноща да се надявате, че ще е спокоен. Това е смяна на режима и непременно го избягвайте.

Ако са Ви хванали нервите от ежедневните грижи + недоспиването, опитайте да намерите помощ сред близките си, да Ви отменят поне за малко, докато възстановите равновесието. Починете си, успокойте се. Даже сменете обстановката и това би следвало да реши проблемите с неспокойния сън на детето и да Ви осигури известен конфорт.
------------------------------------------------

0072: Възрастта на подрастващите - сложен период при децата (Vazrastta na podrastvastite – slojen period pri decata).

2012-01-25T20:42:00.001-08:00

Възрастта на подраставащите е сложен период, както в развитието на самите деца, така и за техните родители и в училище тези неща не се учат (интересно с какво математиката е по-важна).

В този период, децата започват да считат себе си за достатъчно пораснали и знаещи и често реагират остро, с избухване или обида на опитите на родителрите си да им подскажат еднf или друго положение на нещата в живота и в ежедневието.

На всички предупреждения, съвети и препоръки имат един отговор «Знам!». Това доста затруднява разбирателството в семейството и затруднява възпитанието на детето, като го излага на определени рискове на улицата, в училище и даже в къщи.

Опитайте се да установите с него по-приятелски контакт, а не да му бъдете родител и забравете думичката «не». Приятелите не си обясняват какво не бива да правят, а обратното - коментират какво ще правят и как.

Т.е. приемете неговите интереси за свои и се опитайте не с думи, а с поведението си да му покажете, не какво не трябва да прави, а как да постигне успех и така да се отличи сред своите връстници.

В тази ситуация е необходимо да преодолеете себе си и да не му се карате за каквото и да е. Проявявайте разбиране и търпение. Даже ако децата отговарят рязка, с повишен или предизвикателен тон, трябва да сдържаме емоциите си и спокойно да вникваме в ситуацията.

При спокойна реакция и разбиране от Ваша страна, Вие му давате пример за това как и то да реагира на различните ситуации. А в условията на спокойствие, детето само ще започне да търси съвети.

Подрастващите се нуждаят от разбиране и поддръжка, а не пустослови нравоучения и упреци за това как би трябвало да бъдат нещата на теория или според родителското удобство.

Като се сприятелите със своите деца в подрастваща възраст, така значително ще облекчите този сложен период от техния живот, ще им помагате в набирането на ценен жизнен опит, ще упражнявате полезен контрол и ще ги подготвяте за живота.
------------------------------------------------

0071: Деца е доста широко понятие (Deca).

2011-12-14T02:16:00.000-08:00

Деца е множественото число на съществителното "дете" и е събирателно понятие за лица от раждането им до завършване на училище, като включва в себе си и такива понятия, като

бебе,
младенец,
подрастващи,
отроче,
чедо,
младеж,
девойка,
налагащото се напоследък - тинейджър,
непълнолетен,
малолетен,
ученик и др. п.

Преди всичко, детето е човешко същество от момента на раждането си до навършване на пълнолетие. А ако използваме юридическо тълкуване, това са лица, които не са навършили пълнолетие, като по този критерий децата се разделят на

малолетни (под 14 години) и
непълнолетни (от 14 до 18 години).

А когато навършат 18 години, те стават пълнолетни граждани на страната и могат да ползват всички права и възможности предвидени в Конституцията и законите, стига да спазват задълженията и ангажиментите си като пълнолетни хора.

Бебето или младенеца е дете на възраст до около 1 - 1,5 години, което съвпада и с определението за кърмаче, с уговорката, че напоследък на все повече майки не им се кърми, отбиват кърмачетата си и започват да ги хранят с изкуствени бебешки кърми и храни. Факт, който поставя много въпроси.

След кърмациския период, детето навлиза в предучилищната възраст, когато може да бъде отглеждано в къщи, от майката, обикновено до 2 или 3 годишната му възраст, т.н. платено и неплатено майчинство. След което ангажимента по отглеждането може да се насочи към бабата или дядото или детските ясли (забавачницата) и детските градини, за да могат родителите да ходят на работа.

Следващия етап е учиничеството, което се подразделя на

начално (до 4-ти клас),
основно (от 5-ти до 7-ми или до 8-ми клас) и
средно

образование в общо образователни или профилирани гимназии. С понятието “подрастващи” можем да определим децата от 10 - 11 до 17 - 18 години или т.н. юношество, което завършва с пълнолетието.

След детския период идва младежката възраст, но това вече е друг период от живота на хората. Независимо от възрастта, за родителите, техните рожби винаги си остават деца в психологическия смисъл, т.е. същества, за които трябва да се грижат по един или друг начин и които се нуждаят от тяхното внимание и любов.
------------------------------------------------

0070: Значение на фитнеса за развитие на децата (Znachenie na fitnesa za razvitie na decata).

2011-11-19T20:46:00.000-08:00

Значението на фитнеса за развитието на децата постоянно нараства, защото днес непрекъснато растат и проблемите, които хората сами си създават и сами си страдат от тях. Към това число се отнасят:

индустриализацията,
доминирането на материалното в ценностите и отношенията,
консуматорското съзнание на хората,
измененията в човешкото поведение, свързани с интелектуализацията на труда и произтичащите от това процеси на обездвижване и пр.

Теорията и практиката на фитнеса, като обособен дял от педагогическото познание, изучава закономерностите в преоцеса на формиране на двигателни умения и навици и развитието на двигателни качества у човека. Към базисните и понятия се отнасят:

Изследването на структурните и функционални промени в детска възраст е в основата на очертаване на кривата на спортно физическото възпитание на детето. Познаването на нормалното развитие на организма, дава възможност

за научно обосноваване,
за предпазване на организма от заболяване,
за правилното отглеждане и възпитание на здраво дете и
за ефикасно лечение на болното.

Последователността от насочени и закономерни изменения на формите, тъканите и функциите на човешкото тяло под влияние на вътрешни и външни фактори е същността на физическото му развитие. Растежа и съзряването са две диалектически страни на развитието на индивида. Способността за растеж се определя като най-характерна особеност на детският организъм.

Типични за него са най-вече количествените промени по увеличаване размерите на тялото, теглото, положителните изменения като цяло. И количествените и качествените промени се свързват със съзряването. Фитнесът при децата в училище има важно значение за приобщаването им към системата на обществените отношения.

Специалните часове с физически занимания изпълняват значими социални функции относно ограничаване на произвола в действията на младия човек, за научаването му съзнателно да подхожда, както към проверката на конструираната от него мисъл, така и за всяка извършваната от него работа. Те имат и непреходен хуманистичен характер. Надежден път за развитието на потенциалните възможности и силните страни на всяко човешко същество;

за самореализацията в различни области на живота;
за себедоказване;
за адекватно приложение на същностните му сили в неизбежно социалния контекст.

Същността на фитнеса се конкретизира по следния начин: той е процес на многостранно целенасочено взаимодействие на възпитаника с всички фактори за физическото влияние, с цел формирането у него на физическа образователно-възпитателна основа за постигане на оптимално функционално и морфологично равновесие на организма при взаимодействието му с околната среда и осигуряване на физическо и психическо здраве на личността.

В процес на изграждане у детето на положително отношение към физическите упражнение, спорта и туризма, съблюдаването на личните и обществените хигиенни норми, то се предпазва от заболявания и се подготвя неговото дълголетие. Разкриването на същността на физическото възпитание е възможно върху основата на обвързването на педагогическото познание и изисквания с анатомо-физиологичните възможности на индивида.

Чрез организиране на отделни и различни педагогически взаимодействия, при влияние на множество фактори (природни, хигиенни, социални) се преодолява мускулното бездействие на човека и така се развива неговото мускулно чувство. Сред основните механизми за овладяване на прости и сложни физически упражнения са:

наблюдението и
подражаването.

Водещо е мястоо на повторението на различните телесни движения, но не механичното и еднообразното, а обмисленото и в разнообразни форми на реализирането. Като цяло, чрез наблюдението, подражаването и повторението се създава и обогатява двигателния опит на децата и юношите, реализира се по-успешната им адаптация към обкръжаващата ги среда и своята собствена същност.
------------------------------------------------

0069: Игрово общуване с детето (Igrovo obstuvane s deteto).

2011-09-02T23:36:00.000-07:00

Задоволяването само на материалните потребности на детето не е достатъчно. Необходимо е и духовно присъствие на майката и бащата, братята и сестрите в емоционалния живот на тяхното дете.

От най–ранна детска възраст, игровото общуване с детето предоставя редица възможности за обогатяване на въображението на детето, възпитанието му в моралните устои, приети за съответното общество, преодоляване на пречките пред междуличностните отношения.

Емоционалната връзка между детето и родителите е важна за неговото личностно изграждане и нейната липса нанася вреди в психиката на детето за цял живот. Най-значимият обект за детето е възрастния. Той е носител на социален опит и култура.

Общата им съвместна дейност дете - възрастен е източник на развитие на детето. В този смисъл, за формиране на детското възприятие, играта има съществено важно значение.

Прякото игрово възпитание възниква във връзка с опитите да се намери пихоаналитична техника към децата. Според редица проучвания, родителят трябва да има активна и възпитателна роля в игровата ситуация, като използва игрови материали за внасяне в играта на детето.

Играта вкарва детето в ситуация, в която родителят трябва не само да наблюдава, а и да управлява поведението на детето и да го изменя. Недирективното игрово въздействие е насочено за активиране на самопознанието и самоуправлението на детето.

Поведението му се определя от стремежа към най-пълна самореализация. Добре е да му се предоставя добре оборудвана стая, в която то може да играе по собствено желание /спонтанна игра/ да се отпусне и да изяви себе си без да бъде насочвано и ограничавано в дейността.

Щом възрастните могат да си говорят, съвсем приложимо за тях е да се направи въздействие чрез разговор, а при децата - въздействие чрез игра.

Основна и водеща дейност в предучилищна възраст е играта, която създава психологически комфорт и условия за адекватно самоизразяване.

Благодарение повторението на играта, травмиращите въздействия върху детете от околната среда се неутрализират и престават да оказват негативен ефект. Независимо дали става въпрос за деца с или без проблеми в развитието, играта има следните положителни ефекти за децата:

- Да се открият нови пътища за стимулиране на цялостното развитие;
- Да се повлияе на развитието на моториката, координация на движенията;
- Да се повлияе на познавателните процеси - внимание, памет, мислене, въображение;
- Да се намали агресията.

------------------------------------------------

0023 За и против детските млечни кухни

2010-10-27T06:50:00.000-07:00

Когато се поразровиш из новините за детските кухни, за предлаганите менюта и за мненията на майките можеш да попаднеш на много интересни менения.

Детската кухня като идея е много добра и практична. Тя улеснява майките в ежедневието им, децатат получават разнообразна и питателна храна съобразена с възрастта и степента на зхранвенето им. Времето за игра с мама се увеличава както във вкъщи така и на разходка навън.

Какво казват част от майките ползващи детските държавни кухни?

„Намирала съм какви ли не неща в бурканчетата, които ни дават – например нокти, хартийки и наилон. Ползвала съм детска кухня само 1 месец.“ „Нямам доверие на хората, които готвят за децата ни, предлагат ястия които не могат да се ядат -толкова са безвкусни и неприятни, как очакват децата да ги ядат“.

Като цяло мненеията се разделят 50 на 50, ЗА и ПРОТИВ.

Други майки споделят, че са много доволни от предлаганата храна никога не са имали проблем с предлаганото, децата им харесват яденето и похапват с охота.
Щастливи родители и щастливи деца с много много време за игра.

Аз лично ползвам частна кухя не защото съм много богата, а защото в държавната няма места и трябва да се чака с месеци. Доволна съм от предлаганата храна, а и малката също много я харесва. Не знам как е в държавната, но в кухнята от която взимам аз предлагат много разнообразни ястия.

Всеки понеделник в пликчето има меню за цялата седмица, за зимата предлагат доставка до вкъщи което е изключително удобно.

Аз лично не мога, за паричките които плащам за седмица или за месец , да успея да осигуря на детето си толкова разнообразна храна (от месо и зленечуци).

Има много жени, които предпочитат да готвят на децата си, тъй като смятата, че е по-сигурно и хигиенично, но те трябва да имат предвид, че децата имат нужда от много разнообразна и питателна храна.

------------------------------------------------
© 2010 Евгения Немска - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!
деца, deca, детски, detski,

0064: Децата са богатство.

2010-10-18T11:10:00.000-07:00

Децата са богатство! Мнозина от нас механично повтарят тази фраза в изблик на умиление, загледани в някое чаровно човеченце... После продължават напред, залисани в собствените си грижи, без наистина да се замислят за дълбочината на тези думи. Защото какво по-хубаво може да има от децата?! Те са бъдещето, нашите наследници, смисълът да продължим да творим, обичат ни безрезервно, даряват ни с уникални преживявания, карат ни да погледнем света по друг начин...
    Очевидно не всички хора са съгласни с мен. Как иначе да обясня абортите, изоставените деца, насилието?!
    И въпреки това, едва ли има жена, която да не си помечтае, поне за малко, да държи в ръцете си дете. Това е един изконен стремеж, инстинкт, заложен ни от Бога.
    Само че идеята „да имаш дете” и чисто физиологичните възможности за това рядко застават на една линия. Репродуктивното здраве се изтласква на заден план, заключено в кабинетите за семейно планиране, които повечето млади семейства никога не посещават.
Приема се за нещо дадено, за нещо самоподдържащо се, което не се влияе от начина ни на живот.
    Само че общото мнение едва ли би могло да бъде по-далеч от истината. Благодарение на медийната подкрепа на различни кампании, свързани с репродуктивното здраве, обществото малко по малко (но все още твърде незадоволително, според мен) започва да обръща внимание на този аспект от здравето си, за който се сеща едва тогава, когато е прекалено късно.
------------------------------------------------
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0022 Поникване на първите зъбки

2010-10-13T03:49:00.000-07:00

Когато нашето слънчице се сбогува с ужасните колики, настъпва време за изникване на първите зъбчета. Болезнен и неприятен период от развитието на малкия човек и неговите родители.

Фотоизточник:images.google.

Има деца при които зъбките изникват без никаква болка, те са много спокойни и игриви, нямат нарушения в съня и промени в настроението.
При други деца, обаче първите зъбчета причиняват много болка, страдание и безсънни нощи.

По правило първите две зъбчета излизат отгоре, после две от долу и така се редуват. Разбира се като във всяко нещо и тук има изключения. На моята дъщеря първите зъбки излезнаха отдолу.

Това не е повод за притеснение, тъй като всяко дете се развива индивидуално (различно от братчето/сестричето, приятелчето и съсдчето).

Между 6-тия и 12-тия месец е нормално да се покаже и първото мънистенце в устичката на детето. Има деца при който още на 4 месеца избива първото зъбче.

Много голяма рядкост е но все пак има случай при които бебе се ражда със зъбче. То веднага бива отстранено защото е слабо закрепено за венеца и скоро след раждането пада, и може бебето да се задави. Лошото е че на това място се появява постоянното зъбче и то чак след 5 години.

Фотоизточник:images.google.

Късното поникване на първото зъбче (след 12 месец) е възможно да е сигнал за някакво заболяване което детето развива – например рахит, но може и да не е така. Винаги се консултирайте с лекар.

Симптоми по които можем да познаем, че избива зъбче:
- Нервност, раздразнителност
- Разстройство на стомаха в следствие на голямото слюнкоотделяне
- Обрив около устата
- Хрема, зачервено гърло
- Дърпане на уште
- Поддути венци
- Кървене на венеца – за няколко секунди
- Лека температура – не по висока от 38,3 С
- Нарушения в съня
- Липса на апетит
- Поемане на повече течности

Разбира се родителите не трябва да поставят сами диагнози и е хубаво да се посъветват с педиатъра на детето, тъй като тези симптоми може да означават и настинка, грип или инфекция.

Фотоизточник:images.google.

Дърпането на ушите например е знак, които може да се приеме двусмислено. То се проявява и при инфекция на ушите, която е последвана също от висока температура и безсъние. Само лекар може да установи подобна инфекция след преглед на ушните канали.

Детето има нарушения в съня, безсъние и безутешен плач, тъй като в легнало положение болката от прорязващите зъби се засилва.
Когато зъбчето тръгне да излиза то започва от костта и преминава през много нерви и тъкани докато прореже венеца и стане видим и се усеща при допир.

Болката и симптомите за израстване на зъб могат да започнат седмицици и дори месеци преди събитието да се случи.

Запасете се с много търпение, любов и много, много кафе за безсънните нощи защото процесът е труден за вас и двойно по-труден за вашето бебче.

Фотоизточник:images.google.

Обикновено децата имат болки и оплаквания до 18 месец, когато се предполага, че избиват последните зъби. Има и много тежки случаи, бебтата получават тежко разтройство, повръщане и висока температура.

Стига се до обезводняване на организма. Налага се спешно детето да бъде настанено в болница за по сериозно лечение.

Ако забележите засилването на дори един симптом (например по-висока температура) не губете време и веднага заведете детето на лекар или му се обадетет по телефона за съвет.

Неизбежно е притеснението на всеки родител за болката, която изпитва детето му и желанието да се предотврати появата и.

Фотоизточник:images.google.

На пазара са известни няколко начина за успокояване на болката. Първия и най-популярен вид това са геловете. Почти във всички се съдържат успокояващи съставки за венците. Те са на билкова основа.

Геловете съдържат:
- Силициева киселина
- Танинова киселина
- Лидокаин
- Ментол
- Глицерол
- Етанол
- Смрадлика и др.

Все още не е доказано положителното действие за успокояване на болката във венците. Честно казано от 4 месеца за мойта дъщеря ползвам гелче „Дентинокс“ и съм много доволна. Бих казала, че доста и помага.

Друг вид за обезболяване на разстящите зъби е приемането на препарати през устата – Панадол и Нурофен. Много педиатри, обаче ги отричат точно в периода на никнещите зъбки. Предписват ги само в краен случай. Поне при нашият педиатър е така.

Има и други болкоуспокояващи под формата на хапчета, които се разстварят в устата много бързо, посредством слюнката. Тези хапчета са хомеопатични и се пият в определени периоди и чрез изписана от лекар схема.

Фотоизточник:images.google.

На нас ни изписаха Дентокинд и съм доволна. Облекчава болката за по-дълго време от гелчето. Може да давате на детето гумени играчки , специални рингове за дъвкане, които се охлаждат в хладилника, солети, бисквити и други неща с което детето да чеше венците си и да си мислят че преодоляват дразненето.

Каквото и да купуваме и даваме на нашите деца за да облекчим болката, зъбите са си зъби и докато не избият, ни предстой голяма борба.
Търпението, нежността и любовта която даваме на детето си ще му помогне да премине през този труден период . както са казали хората „Трудно се става човек“.

Използвани изочници:
http://www.deteto.bg
http://www.moetodete.bg
http://deteto.org

Списания
Моето дете
Кенгуру
Моето бебе и аз
-------------------------------------------------
© 2010 Евгения Немска - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!
деца, deca, детски, detski,
Обсъждания на форум надомно обучение тук: forum nadomno obu4enie
Още новини за деца тук: novini za deca

0063: Възпитание на детето.

2010-10-09T03:39:00.000-07:00

Общоизвестно е, че най-важния период от възпитанието на едно дете са първите седем години от неговия живот. Неправилното провеждане на възпитанието на детето през този период би довело до грешка при изграждане на културни и хигиенни му навици. Несполуките в тази насока се проявяват твърде бързо и поставят различни проблеми в отглеждането и развитието на детето.
Изучаването на благоприятните условия, а така също и на способите и методи за предпазване, отслабване и отстраняване на вредните неблагоприятни фактори на обкръжаващата детето среда са предмет на хигиената.

Фотоизточник: images.google

         Специално хигиенните навици имат за цел да осигурят на детето благоприятни условия за неговото физическо и психическо развитие, да дадат препоръки за отстраняване или отслабване на действията на всички вредни моменти, идващи от околната среда. Освен това през последните години се натрупаха достатъчно физически данни, доказващи, че редица болести често водят своето начало още от детската възраст, обективност, която доказва, че здравето на възрастния човек се формира в значителна степен още в неговите ранни години. Всичко казано до тук е показателно за важността на приучване на детето към навика „чисто хранене”.
         Това, което отличава детето от възрастния човек е, че то непрекъснато расте и се развива. Детето не е всъщност умален възрастен човек, а организъм със своите характерни анатомични, психологични и физиологични особености. Те добре трябва да се познават от майката ( и обучаващия), за да може тя да осигури правилното му отглеждане.
        При отглеждане на детето трябва да се създадат подходящи условия за нормалното му развитие, т. е. да се създадат условия за хранене, хигиенни грижи, възпитание и др., при които детето ще се развива най-добре.
-------------------------------------------------
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!
Обсъждания на форум надомно обучение тук: forum nadomno obu4enie
Още новини за деца тук: novini za deca

0021 Родилните петна/ Rodilnite petna

2010-10-04T11:04:00.000-07:00

Има много обяснения за родилните петна. Бабите смятат, че майката си е откраднала нещо и се е пипнала по тялото и крадения предмет се отбелязва по тялото на бебето.

Фотоизточник:images.google.

Има и други поверия в зависимост от мястото на петното. Има два типа петна:
Първите са извесни като „Клъвване от щъркел“ тъй като е известно, че щъркелът носи бебетата за врата и петната съответно са по него.

Вторият тип петна са наречени „Ангелска целувка“. Има поверие, че ангелите целуват бебетата по очите преди да се родят.

Родилните петна се образуват на места, които са с много кръвоносни съдове и са на повърхността на кожата. Обикновено те са разположени по скалпа, клепачите,щията, тила,гърба.

Петната могат да бъдат с различни цветове – червени, розови, бели, бледосини, лилави,черни, кафяви, жълто-кафяви.

Фотоизточник:images.google.

Родилните петна се различават и по местоположението. Те могат да бъдат върху кожата- изпъкнали, други са под кожата, а трети са просто оцветяване върху самия епидермис.

С изключение на петната на тила, които остават през целия живот, другитепетна силно избледняват, а много от тях изчезват напълно до 18 месец.

Моята дъщеря имаше ангелска целувка на левия клепач и избледня на 10 месеца. Забелязах че когато плаче петното става ярко червено и после отново придобива розовия си цвят.

Фотоизточник:images.google.

Освен при силен плач петната променят цвета си и когато детето е болно и има висока температура, кашлица или е в състояние на силно напрежение и се чувства некомфортно.

Родилните петна не се лекуват. Те са нормално явление, просто са силно кръвоснабдени места по кожата.

Когато бебето се роди кожата му е изключително чувствителна, изложена е на много дразнители и алергени от новата заобикаляща го среда.

Родилните петна не са в следствие на дразнение и на ожулване при разждането, те се образуват още в утробата.

Интересен е факта, че около една трета от бебетата се раждат с петна, но повечето избеляват и изчезват напълно. Родилните петна не са симптом за болест или инфекция, няма нужда от специални прегледи и изследвания.

Достатъчно е да се извършват периодични наблюдения от педиатъра и да се измерва размера на петното ако се забелязва нарастване, което не е в следствие на растежа н детето.

Фотоизточник:images.google.

В медицината са познати няколко категории петна:
- Pi amentation – type birthmarks- вродени бенки, петна тип кафе със сметана, монголоидни петна
- Macular stains – salmon patches – ангелска целувка
- Vascular malformations – анормално развитие на кръвоносни съдове – port-wine stains, venous plexi
- Hemangiomas (Хемангиоми)- дължи си на оплетени кръвоностни съдове. Делят се на повърхностни или капилярни, дълбоки,смесени.

Важно при петната по рождение е да се наблюдават в процеса на развитие на детето.

Ако забележите, че петното кърви, ако от петното се развие отворена рана или се инфектира незабавно трябва да се вземат мерки и да се направят необходимите тестове и изследвания.

Трябва да бъдем изключително внимателни с нараняванията на петната. Ако се получи кървене е необходимо да се притисне за 10 минути с марля и да се и да се обърнем към лекар за консултация.

Той може да предпише антибиотичен крем или промиване на раната със антисептик за да няма замърсяване.

Ако петното започне да се свива , кожата става много нежна и уязвима изложена на слънце и на различни дразнения.

В този случай трябва да сме извънредно внимателни и да наблюдаваме както петното така и кожата около него.

Използвани изочници:
http://www.deteto.bg
http://www.moetodete.bg
http://deteto.org

-------------------------------------------------
© 2010 Евгения Немска - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!
деца, deca, детски, detski,
Обсъждания на форум надомно обучение тук: forum nadomno obu4enie
Още новини за деца тук: novini za deca

0020 Зимното слънце – по опасно от лятното/ Zimnoto slance- po-opasno ot liatnoto

2010-09-16T04:14:00.000-07:00

Всички смятаме, че само парещото лятното слънце на плажа е опасно и може да ни навреди, уви оказва се че зимното слънце също е много, много опасно.

Фотоизточник:images.google.

Когато падне дебелия пухкав сняг и температурите достигнат 0-та, всички се сещаме колко е красива планината през зимата и колко ще е хубаво да отидем с децата да покараме ски. Знаем ли обаче как точно трябва да се „държим“ в планината с хубавото меко слънце.

Зимното слънце може да причини по-големи изгаряния на откритите части на тялото (обикновено лицето) отколкото лятното. Белия сняг отразява слънчевите UV – лъчи много повече от пясъка на плажа.

Фотоизточник:images.google.

За това е необходимо за хората с много блед, бял цвят на кожата да се вземат предпазни мерки с нансянето на слънцезащитни кремове и лосиони с висок фактор, както и да се предпазят очите с протекторни очила и устните с различни стикове и гланцове със слънцезащитен фактор. Хората с тъмен естетствен цяват на кожата също не са защитени от изгаряния.

Често повредите по кожата са под формата на петна околко очите и носа, където са най-чувствителните открити места на лицето.

Най-уязвими в планината са малките деца, тъй като тяхната кожа е много нежна и лесно се уврежда от силното слънце. За децата е задължително да се нансят защитни продукти поне половин час преди детето да излезе на снега.

Фотоизточник:images.google.

Задължително се поставят очила със 80% защита на очите както и стик за устни. Важно е при децата (а и не само) да се използват продукти със високо съдържание на мазнини, които да обогатяват кожата, тъй като тя е много чувствителна през зимата, подложена на вятъра и сухия и студен въздух.

Трябва да се знае, че колкото надморската височина е по-голяма толкова по-голяма е опасността от изгаряния. Слънцето е по близо до земята и лъчите стават още по-вредни ако разбира се не са взети превантивни мерки за предоствратяване на неприятните последици от топлото зимно слънце.

Фотоизточник:images.google.

Много полезно е за имунната система на децата през зимата да ходят на планина, да карат ски и да се забавляват. Това укрепва организма им и засилва жизнените сили за да се справят по–успешно със зимните вируси и летните настинки .

Слънцето е приятел на децата, защото им помага да растат здрави и силни, но не трябва да го подценяваме както през лятото, така и през зимата.

Използвани изочници:
http://www.deteto.bg
http://www.moetodete.bg
http://deteto.org

-------------------------------------------------
© 2010 Евгения Немска - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!
деца, deca, детски, detski,
Обсъждания на форум надомно обучение тук: forum nadomno obu4enie
Още новини за деца тук: novini za deca

0019 Глезените деца/ Glezenite deca

2010-09-10T00:13:00.000-07:00

На всички ни се е случвало вървейки по улицата да дочуем от някъде детски плач, заплахи и да видим легнало на земята тръшкащо се дете. Тогава си казваме „Дано моито дете да не стане такова“, но как да го постигнем при положение че родителството е толкова трудно нещо – аз го сравнявам с играта „Слаяпа баба“ на принципа на пробата и грешката.

Фотоизточник:images.google.

Като начало трябва да обградим детето си с много любов. Любовта казват учените хора не може да разглези детето.Тя дава сигурност и подкрепа.

Детето израства с мисълта, че винаги може да разчита на семейството си каквото и да става и каквото и да се случи защото вие го обичате. Една от грешките във възпитанието на детето е да кажете, че няма да го обичате повече ако... не си подреди играчките например.

Трябва да подхождате винаги с нежността на любяща майка и строгостта на обичащ баща. Строгостта трябва да бъде в умерени количества, тя трябва да очертава единствено границите, които детето не трябва да преминава.

В днешното забързано ежедневие, когато вместо да отделяме време и грижи за възпитанието на децата си ние бързаме за работа стоим там до късно вечерта...а децата са сами.

Фотоизточник:images.google.

Липсата на време на родителите е двойно по-голяма липса на внимание и любов за децата. В стремежа си да компенсираме липсата ни ние затрупваме малките ни палавници с играчки и лакомства, които в много случай те не искат.

Така децата се научават да налагат мнението си желанието си и изискват от родителите си това да става на секундата. Родителите от своя странаизпитват вина към децата си и се опитват да им угодят всячески.

Така много бързо дори едно 2-3 годишно дете може съвсем лесно да манипулира родителите и бабите и дядовците си като ги изправят пред свършен факт. Много е важно, да се научим да не изпитваме вина към децата си и да не ги затрупваме с подаръци.

Фотоизточник:images.google.

Един час вечер или когато се прибирате от градината или училището преминал в разговор е достатъчен детето да се почувства обичано, разбрано и оценено.
Не започвайте разговора със изтърканата фаза „Как мина днес“.

Разкажете му бързичко за вашето ежедневие, споделете с детето нещо което е възможно то в момента да не разбере, но то ще се почувства като много добре и ще бъде предразположено да ви разкаже за деня си дори в най-малки подробности.

Фотоизточник:images.google.

Научете се да казвате „НЕ“ с правилната интонация, лаконично и твърдо. Нужно е да обясните на детето защо му отказвате играчката или нещо др.

Разкажете му поучителна история или измислена на момента приказка която да отвлече вниманието от определената вещ, но и да има подходящи поуки за детето.

Фотоизточник:images.google.

Ако и това не помогне и крясъците, плача и тръшкането продължи излезте от магазина или мястото където се намирате и с търпение и уравновесеност помолете детето да ви погледне в очите.

Обяснете причините за отказа на покупката и наложете приемливо наказание, което не е свързано отново с покупка.
„Щом не слушаш утре няма да ти купя сладолед“ Абсолютно забранено.

Фотоизточник:images.google.

Важно е когато говориш с детето особено разглезеното дете да го гледаш в очите. Така то се концентрира върху това което му казваш ако не е съсредоточено и продължава да се тръшка и плаче, твойте думи ще преминават като шум покрай ушите му и то дори няма да оценява, че говорите на него.

Никога не удряйте детето си. Единственото което можете да постигнете с един шамар е унижение на детето, понижаване на самочувствието му и страх от родителите (ако това се случва редовно).

Запасете се с много любов, разбиране, отдаденост и способност за изслушване на детето. То ще покаже верния път към справяне с проблема, въпросът е заедно да го откриете.

Използвани изочници:
http://www.deteto.bg
http://mamita-bg.com/
http://www.moetodete.bg
http://deteto.org
http://semeistvo.rozali.com/deteto

Списания:
Книгата на доктор Спок
Мама

-------------------------------------------------
© 2010 Евгения Немска - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!
деца, deca, детски, detski,
Обсъждания на форум надомно обучение тук: forum nadomno obu4enie
Още новини за деца тук: novini za deca

0018 Бебетата и града/ Bebetata i grada

2010-09-06T06:30:00.000-07:00

Едно логично продължение на „Секса и града“
Опитвам се да сравня отглеждането на голям град и това в малък град. Колко плюсове и минуси има и за родителите и за децата им. Изброила съм тези за които се сещам, но понеже ми предстои да се изправя пред тази дилема, моля ви ако се сетите за нещо друго пишете ми.

Фотоизточник:images.google.

Плюсове на големия град:
- Имаш богат избор от болници и родилни отделения, екипи и специалисти от които можеш да избираш до деня на раждането
- Множество педиатри само в квартала в който живееш, спокойно можеш да направиш проучване сред познати майки кой според тях е най-добрия
- Имаш възможност с количката да посещаваш големи паркове и да правиш дълги разходки. За по-големите деца там има много забавления – влакчета, блъскащи се колички, люлки, клоуни и др.
- Богат избор на частни детски ясли, градини и млечни кухни
- Богат избор на училища и специалноти
- Поне един университет на територията на града
- Децата могат да се записват на различни занимания- класни и извън класни- рисуване, музика, спорт, плуване
- Среща с много непопзнати хора и стремеж на детето към комуникация и социализация
- Децата се научават да живеят в „етажна собственост“ с много хора в един вход
- Научават се да спазват установените правила във входа – обедна почивка от 14.00 до 16.00 часа да не се вдига голям шум.
- Да се пазят общите части – не се драска по входа, не се хвърлят боклуци
- Научават се да пресичат улицата на пешеходен светофар и пътека
- Разпознават светлините на светофара още в ранна детска възраст
- Използват безпроблемно градския трансорт и научават правилата за пътуване
- Разнообразие на детски храни и адаптирани млека дори в обикновените магазини
- Голям избор на оборудване на детски стаи, дрехи обувки и всякакви принадлежности за новородени и вече големи деца

Фотоизточник:images.google.

Минуси на глемия град:
- Прекалено голям трафик на превозни средства
- Голямото замърсяване на въздуха и пълните кофи с боклук, чиято съдба никои не знае
- Липсата на зелени междублокови пространства в които децата да играят
- Замърсяването на градинките, когато има такива
- Големите разстояноя между училището и дома
- Големите разстояния между работата и дома
- Липсата на свободно време поради големите задръствания и разстоянията
- Малкото време което остава да обърнеш внимание на детето си вечер
- Недостига на детски градини и ясли за децата и чакането с месеци и понякога години за едно свободно място
- Малкото детски градини за деца с хранителни алергии, слухови и двигателни проблеми, за деца с други увреждания
- Недостига на места за детска млечна кухня – трябва да се чака поне половин година тоест да запишете детето си когато се роди зада може когато навърш 6-7месеца евентуално да ви се обадят
- В големия град винаги трябва да се ползва някакав вид транспорт за да се стигне от точка до точка (понякога и в един и същи квартал), а с малко детет това никак не е приятно

За пари и заплати няма да споменавам защото дали в малък или в голям град като пресметнеш приходите спрямо разходите винаги излизаш на минус.

Фотоизточник:images.google.

В повечето случаи дали ще плащаш за парно в големия град или за твърдо гориво в малкия цената е една и съща. Разликата е в функционалността и ползата от двете форми на отопление на децата ни.

Фотоизточник:images.google.

Плюсове на малкия град:
- Тихо е и спокойно, няма голям трафик и задръствания
- Прибираш се за 10 минути с кола и за 30 минути пеша
- Имаш повече време за детето си поради липсата на трафик
- Има места в детските градини и не се чака 5 класирания, пряко сили детето може да стигне до 2
- Записването за детска кухня става когато детето навърши определената възраст и няма нужда от по-ранно записване
- Градът поради компактността му е по-лесен за поддържане относно чистотата и зелените площи
- Хората в малкия град се познават и ако някои хвърли болкук на земята веднага му се прави забележка, това учи децата на чистота и уважение не само към града но им към желанието на хората да е чисто
- Когато децата са малко по-големи те спокойно могат сами да стигнат до градския парк и да поиграят, а родителите съвсем спокоино в обедната почивка могат да отскочат до вкъщи или до парка за да проконтролират децата си

Фотоизточник:images.google.

Минуси на малкия град:
- Малък избор на медицински персонал, едно родилно отделение, няколко педиатри
- Липас на някои бебешки храни, които в големия град се намират много лесно (аз имах такъв случай с едно мляко на Hipp просто ми казаха много е скъпо не се купува и ние не зареждаме можем да ви го доставим съсъ заявка)
- Асортиментът от предлагани стоки за бебета и малки деца е по-оскъден в сравнение с големия град
- В някои от малките градове няма детски магазини дори за дрехи и обучки и майките трябва да чакат „пазарния ден“ на града

В малък или в голям град важното е децата да са добре гледани, възпитани и да се опитваме да им осигурим най-добрите условия на живот според възможностите ни.

Използвани изочници:
http://deteto.org
http://semeistvo.rozali.com/deteto
http://www.deteto.bg
http://mamita-bg.com/
http://www.moetodete.bg

Списания:
Моето дете
Книгата на доктор Спок

-------------------------------------------------
© 2010 Евгения Немска - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!
деца, deca, детски, detski,
Обсъждания на форум надомно обучение тук: forum nadomno obu4enie
Още новини за деца тук: novini za deca

0017 Как да обезопасим дома си когато детето проходи?- 2 част / Kak da obezopasim doma kogato deteto prohodi- chast 2

2010-09-06T05:47:00.000-07:00

Трябва да обезопасим дома си от всичко, което ни се струва опасно, но винаги трябва да имаме едно на ум. Добре е колкото и налудничаво да звучи да слезнем на нивото на детето и да обиколим цялата къща. Къде може детето ни да се нарани огледайте много добре.

Стаята на детето:
В стаята на детето най-важното място е леглото. Ако има решетки (както при повечето легла) е необходимо да проверим разстоянието на пръчките. То трябва да е толкова голямо, че детето да не може да си провре главата през решетките и да се заклещи.

Фотоизточник:images.google.

Много майки украсяват леглата на децата си като куклени къщи. Това е много погрешно. В леглото не трябва да има никакви възглавници, плюшени играчки, обиколници или висящи връвчици. Има опасност детето в играта си или докато спи да се задуши.

Трябва да внимаваме с височината на решетките на леглото или кошарата. Тя трябва да е толкова висока, че детето да не може да падне когато се изправи.

Другото високо място с което трябва да се внимава със столчето за хранене. При него трябва да се внимава много. Дали е добре обезопасено, има ли предпазни колани, добре ли е разпънато, заключено и комфортно ли се чувства детето в него.

Кухнята:
Като стана въпрос за храна...една от най-важните стаи за обезопасяване е кухнята. Всички остри режещи предмети трябва да се приберат или да се вдигнат на високо място.

Фотоизточник:images.google.

Специално внимание отделете на готварската печка и фурната. Може ли детето да ги включва достига ли копчетата и ако е така важно е да вземете мерки.
Когато приготвяте ястие във фурната трябва да внимавате при отварянето и, когато детето е наблизо. Топлият въздух може да причини изгаряния по детската кожа.

Банята:
Хубаво е освен за вечерната баня и за миенето на ръчичките детето да не влиза в банята. Най-вече само.

Фотоизточник:images.google.

Децата, особено токущо проходилите, са много нестабилни и могат лесно да се подхлъзнат и наранят. Добре е да се сложат гумирани настилки за да се постигне стабилност.

Както всички знаем малчуганите са много любопитнии и влизането на само дете в банята може да доведе до фатален край. Възможно е да се стигне до удавяне дори в съвсем малко вода в кофа или леген.
Никога не трябва да оствяте детето без надзор.

Препарати, лекарства и алкохол:
Често в банята има подредени шарени и примамливи бутилки пълни с препарати, които са опасни за кожата и здраветео на детето.

Препаратите трябва да се скрият там където детето няма достъп до тях. Те трябва да са последвани и от алкохола и лекарствата.
В случай на неприятен инцидент трябва във дома да имате активен въглен и след консултация с лекар да го дадете на детето, като оказванена първа помощ след което задължително трябва да посетите спешен център.

Не отваряйте широко прозорците или вратите на терасите децата лесно могат да надникнат и да паднат.

На двора:
Ако в дома си имате двор трябва да следите малкиия изследовател да не пипа бодливи растения и храсти и да не лапа малки плодове за да не се задави.

Фотоизточник:images.google.

Ако имате басейн или детско басейнче и детето играе в него, водата трябва да достига кръста му в седнало положение. Разбира се когато мъникът играе във водата вие трябва да сте неотлъчно до него тъй като децата често обичат да лежат когато се изморят от играта,а това е предпоставка за удавяне.

Когато в дома си имаме домашен любимец най-вече куче или котка, много внимавайте къде се намират паничките им за храна и вода, както и скриите на сигурно място гранулираната храни и котешката тоалетна. Често пъти малчуганите са твърде любопитни и биха опитали от всичко.

Фотоизточник:images.google.

Малките деца са толкова изобретателни в пакостите си че никакво обезопасяване не може да ги спре за това е много важно да не оставяме детето без надзор. Разбира се че винаги ще има падания и травми, но нашата цел е те да бъдат предотвратими и по възможност леки.

Баба ми казва „Едното око да ти е винаги в детето“. Бъдете предпазливи защото когато детето проходи 100% сигурност никога няма.

Използвани изочници:
http://deteto.org
http://semeistvo.rozali.com/deteto
http://www.deteto.bg
http://mamita-bg.com/
http://www.moetodete.bg
http://archives.bg-mamma.com/archive

Списания:
Моето дете
Книгата на доктор Спок
Мама

-------------------------------------------------
© 2010 Евгения Немска - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!
деца, deca, детски, detski,
Обсъждания на форум надомно обучение тук: forum nadomno obu4enie
Още новини за деца тук: novini za deca

0016 Как да обезопасим дома си когато детето проходи?- 1 част / Kak da obezopasim doma kogato deteto prohodi

2010-09-06T04:53:00.000-07:00

Прохождането на детето се очаква от цялото семейство с голямо нетърпение. Дали си даваме сметка, обаче какво означава това за добре подреденият ни дом. Пълно разместване!

Фотоизточник:images.google.

Една от най-важните части за обезопасяване това са контактите и разклонителите. До сега не сме им обръщали внимание и изведнъж установяваме, че те са ужасно много.

За целта е добре да се запасим с предпазители (аз ги наричам тапи) с ключе. Изглеждат добре не загрозяват обстановката и са много ефективни. Те няма как да се извадят от детето.

Фотоизточник:images.google.

Разклонителите от своя страна трябва да се приберат зад дивана или фотьоилите, но да не са в близост до малкия изследовател.

Всички предмети, които сме събирали с години и са със сантиментална стойност моментално трябва да отидат няколко рафта по-нагоре, ако не искаме завинаги да се сбогуваме с тях.

Стъклени вази, поставки, фруктиери и т.н. други подобни за момента е добре а се приберат в някой висок шкаф.

И като споменах шкафове, те са едни от най-интересните мебели за малкия човек в които се крият какви ли не забавни неща.
В магазините се продават „Заключалки“ за вратичките на гардероби и кухненси шкафчета. Заключалките предствляват силиконова лента, която детето не може да махне и да отвори вратичката.

Стълбите са много важни за обезопасяване, тъй като при падане детето може да се нарани жестоко. В много бебешки, а вече и в мебелни магазини продават решетъчни прегради, които не позволяват на детето да достигне до стълбите.

Фотоизточник:images.google.

Те променят формата си и могат да се използват като кошарка за игра на малкия палавник или за обезопасяване на други опасни места като това на снимката.

Фотоизточник:images.google.

Обезопасяването на ръбовете на мебелите, честно да си призная, нямам никакъв успех. Купувах гумени загладени предпазители, но явно не мога да ги сложа добре. Падат си сами!

В следващата част ще разгледаме най-опасните за детето стаи от нашия дом.детската стая, кухнята и банята, а също така и опасностите в двора.

Използвани изочници:
http://deteto.org
http://semeistvo.rozali.com/deteto
http://www.deteto.bg
http://mamita-bg.com/
http://www.moetodete.bg
http://archives.bg-mamma.com/archive

Списания:
Моето дете
Книгата на доктор Спок
Мама
-------------------------------------------------
© 2010 Евгения Немска - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!
деца, deca, детски, detski,
Обсъждания на форум надомно обучение тук: forum nadomno obu4enie
Още новини за деца тук: novini za deca

0015 Болно ли е детето ми от рахит / Bolno li e deteto mi ot rahit / Rickets

2010-08-29T23:19:00.000-07:00

Рахитът се наблюдава при малките деца и възрастните хора. Заболяването се развива в периода на бърз разтеж на детето.

Фотоизточник:images.google.

Рахитът води до омекване на костите и деформации в следствие на недостига на калции и фосфор, както и при остър дефицит на витамин D.

Този витамин спомага за образуването и усвояването на калциеви и фосфорни съединения в организма. Витамин D се образува в кожата посредством ултравиолетовите лъчи на слънцето и се извлича от храната.

Недостига на витамин D се получава при:
- недостатъчно излагане на слънце и чист въздух,
- при лоши битови условия,
- при поемане на слабо витаминозна храна и риба,
- при продължителни боледувания
- при недостатъчна активност на детето.

Фотоизточник:images.google.

Още от втория месец на новородените се изписва витамин D под формата на капки (Vigantol Oil) в зависимост от състоянието на бебето. Ако всичко е нормално витамина се приема по една схема цялата първа година (примерно по една капка всеки ден).

На всяка консултация децата се преглеждат за изменения най-вече в черепната структура и затварянето на фонданелата. При установяване на някакъв проблем приемът на Витамин D от една капка се увеличава на две и повече по преценка на лекуващия лекар.

Най-често рахит се наблюдава при зимните бебета, поради липсата на слънце и недостатъчните разходки на открито.
Рахитът причинява много изменения в костната структура на децата както и повреда на органите.

Наблюдават се:
- Черепа в областта на фонданелата омеква и тя се затваря по-трудно
- Долната челюст изостава в развитието си и захапката става дълбока
- Задебеляване на ребрените хрущяли, които изпъкват под кожата и образуват рахитична броеница
- В по-късен етап се изкривяват краката на О или Х
- Ако не се започне навременно лечение се нарушават и органите на дишането и храненето

Фотоизточник:images.google.

Симптоми за които родителите трябва да следят са:
- Проявяват се между 3-5 месечна възраст
- Нарушения в съня
- Стряскане при най-малък шум
- Нервност на детето
- Трудно заспиване
- Често и обилно потене най-често по главата и челото
- Закъсняване поникването на първите зъби или бързото им разваляне
- Склонност към запек
- Отслабване на тонуса на детето, ленивост, отслабване на мускулния тонус
- По-късно започват да си задържат главичката, да стават и да ходят

При деца болни от рахит се прилага специална терапия като се почне от храната, която трябва да бъде богата на калции, фосфор и витамин D (плодове, зеленчуци, риба, млечни продукти и яица).

Взема се допълнително витамин D (може на инжекции на капки или на хапчета), калциеви препарати и ултравиолетово облъчване.

Фотоизточник:images.google.

За болните деца е изградена и специална рехабилитационна гимнастика, която трябва да се прави от майките или от медицински персонал по няколко пъти на ден (в зависимост от състоянието на детето).

Ако малкото човече е в по-тежка фаза на болестта, гимнастиката се прави по 5-10 мин 4 пъти на ден, като с течение на времето мускулите на детето укрепват и упражненията могат да се изпълняват с по-голяма продължителност, но по-малко пъти на ден.

Чрез масажа и гимнастиката освен мускулната тъкан се подобрява и кръвообращението и витамин D по-лесно достига со костната тъкан.

Много важни са също и дългите разходки на слънце и закаляването (поради спадането на имунната защита в следствие на болестта). Още бременната жена трябва да прави дълги разходки на слънце защото така тя доставя нужния витамин както на себе си така и на бебто в нея.

Една от новостите при превенцията на рахита е облъчването с кварцова лампа (в зимните месеци). Педиатърът ще ви каже от къде да си закупите такава лампа и как да я използвате, най-рационално. Разбира се в летните месеци лампата не се използва.

Фотоизточник:images.google.

При излекувалите се деца е възможно да се наблюдават костни деформации или забавяне на двигателното развитие, но о бързо се наваксва от детето.
Всички родители се притесняват за здравето на децата си, но е нужно без излишни главоблъсканици да се посъветваме с лекар дори при най-малките съмнения.

Навременната диагноза и започването на лечение на детето е най-сигурния и бърз начин за излекуването му. Децата които са заболяли от рахит след преодоляването на болестта не се различават от своите връсници и са напълно равностойни и здрави.

Използвани изочници:
http://deteto.org
http://www.puls.bg
http://www.deteto.bg
http://www.moetodete.bg
http://www.lekar.bg
http://club.biberonbg.com
http://www.roditeli.info/family/statia/masprirah/

-------------------------------------------------
© 2010 Евгения Немска - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!
деца, deca, детски, detski,
Обсъждания на форум надомно обучение тук: forum nadomno obu4enie
Още новини за деца тук: novini za deca

0014 Кога ще проходя / Koga shte prohodia

2010-08-28T12:02:00.000-07:00

Прохождането на детето е едно от най-големите постижения в неговото развитие. Този прекрасен момент се очаква от цялото семейство с голямо нетърпение.

Фотоизточник:images.google.

Прохождането показва колко много е пораснало малкото слънце на мама и татко и колко самостоятелно е то. Първите стъпки са вълнуващи не само за родителите, но и за детето. Пред малкия палавник се разкрива един нов необятен свят – на позволеното и непозволеното.

Процеса на прохождането е предшестван от много други важни събития–изправянето и завъртането на главата, обръщането от гръб по корем, задържането в седнало положение и изправянето. Това са все знаци за успешното развитие на детето.

Нормалния период в които децата прохождат е от годинка до годинка и четири месеца. Разбира се това не означава, че ако бебето проходи малко по-рано или по-късно е проблем.

Повечето педиатри и ортопеди казват,че ранното прохождане на трябва да се стимулира тъй като мускулите и костите на детето няма да са готови да издържат на тежеста на тялото и множеството движения който малкото извършва.

Други пък казват, че когато детето се почувства готово да ходи дори и на 10 месеца значи и организмът му е подготвен за новото „приключение“.

Фотоизточник:images.google.

В последните няколко години се наблюдава тенденция на отричане на проходилките като средство за прохождане на малкото дете.

Твърди се че по този начин се създава илюзорно чувство за стабилност и детето не развива нито кръста си нито мускулите на крачетата. Предпочита се естествения процес на прохождане.

Аз лично ползвах проходилка от 7 до 10 месец и дъщеря ми на 11 месеца проходи сама, без никакви проблеми. Но все пак има и изключения.

Познавам деца при които след като се махне проходилката ходят на пръсти (получава се когато проходилката е била твърде виска за ръста на бебето в началото на ползването и, и детето се е опитвало да достигне земята с пръсчета).

Много е важен и момента в които се слага детето. Мои познати сложиха тяхния син в началото на 6 месец без да се консултират нито с педиатър, нито с ортопед, сега малкия е на година и месец и все още го е страх да се отпусне и да ходи сам (предпочита да държи мама и с дветет ръце.

Фотоизточник:images.google.

Много родители се притесняват когато децата им не са проходили до годинка. Важно е да се следят симптомите предхождащи прохождането:
- Задържа ли се прав за няколко секунди
- Седи ли устойчиво без чужда помощ за по дълго време
- Изправя ли се лесно дори с чужда помощ
- Пълзи ли детето
- Кога проговаря (често пъти късното прохождане и проговаряне вървят ръка за ръка)

Ако липсва дори един показател от описаните по-горе е задължително да се обърнете към специалит.

Нарушения в двигателната система се наблюдават при деца с генетични заложби (проходили по-късно и трудно майка, баща, сестра или брат), деца болни от рахит, деца с локсация на тазобедрена става, която не е открита на време.

При повечето дефекти в двигателната система се наблюдава много бързо възстановяване и догонване на връсниците си ако се вземат бързи навременни мерки.

Случва се при вече проходили деца да спрат да ходят когато са боледували по-дълго време примерно две седмици, ако са преживяли стрес (например преместване в ново жилище) или са паднали и са се стреснали.

Последното се случва най-често при току що прохождащите деца. Възклицанията като „Оле. Леле. Въй и т.н.“ от майки, татковци и баби е строго забранено.

Когато детето чуе, че някои околко него така се плаши от това, че то е паднало, малкото също се стряска. Въпросът е стряска ли се детето от падането или от „Оле-лееее“.

Отказа на детето да ходи може да продължи от една седмица до няколко месеца. Разбира се вие като родители не трябва да го насилвате да ходи, но можете да го подкрепяте в новите му опити, да му измисляте забавни игри чрез които да забрави страха си и отново да се пусне в неизвесвното.

Когато мъникът проходи всички любими предмети поставки и други трябва да сменят местата си с по високи. За обезопасяването на дома ще ви разкажа в следващата статия.

Използвани изочници:
http://deteto.org
http://semeistvo.rozali.com/deteto
http://www.deteto.bg
http://mamita-bg.com/
http://www.moetodete.bg
http://www.lekar.bg
форуми на мамите

Списания:
Моето дете
Дете в семейството
Книгата на доктор Спок

-------------------------------------------------
© 2010 Евгения Немска - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!
деца, deca, детски, detski,
Обсъждания на форум надомно обучение тук: forum nadomno obu4enie
Още новини за деца тук: novini za deca

0013 Кога проговарят децата – проблеми при късното проговаряне/ Koga progovariat decata - problemi pri kysnoto progovariane

2010-08-26T02:06:00.000-07:00

Първата думичка на детето е най-прекрасния звук, които родителите чуват. Всяка майка с нетърпение очаква да бъде наречена „Мама“.

Фотоизточник:images.google.

Ако трябва да бъда честна моята дъщеря първо ме наричаше „Како Е“ незнайно защо, но когато порасна и аз чух тази свещена думичка „Мама“.

Много вълшебно усещане, сякаш осъзнаваш какво всъщност ти се е случило през тази една година, спомняш си как от малко вързопче бебето ти се е превърнало в детенце и всички тези чувства събрани в една единствена дума.

Проговарянето на детето е едно от най-големите постижения в развитието. По официални данни децата трябва да започнат да казват думи и срички между 1 и 2 години.

Смислени изречения от по две, три думи дететто съставя между 2 и 3 години. Проблем е когато детето навърши 3 години и все още не говори и не казва дори срички.

Фотоизточник:images.google.

В много книги и форуми чета, че когато детето започне да говори след 3 година то се научава много бързо да съставя изречения, изговаря думите правилно и има богат речник.

Това е така защото на тази възраст детето има добре развит слухов и звуков апарат, движи свободно и координирано езика си и това улеснява изговарянето на думите.

Три, четири годишното дете няма затрудненията на едногодишното също поради добре развитата мозъчна дейност. По – голямото дете вече знае какво означават думите и как да борави правилно с тях.

Фотоизточник:images.google.

Родителите могат да се притесняват когато
детето:
- Не издава никакви звуци до 10 месец. Това е знак, че нещо не е наред.
- При малко по-големите деца ако не се обръщат когато ги повикате- пробвайте да застанете първо от ляво, после от дясно. Възможно е да има проблем със слуха на едното или и на двете уши. Ако не ви чува няма как да ви отговори.
- Може да е генетично заложено – ако в рода има глух или ням човек
- Ако майката е имала проблемна бременност или раждане
- Ако до една година е говорило и после изведнъж е спряло- това може да се дължи на психическо разтройство или на уплаха
- Ако до 2 годинка не създава изречения от по няколко прости думи „На разходка“, „Дай вода“ и т.н.
- Ако до 3 годинка не задава въпроси „Как се казваш“, „Какво е това“
- Ако освен проговарянето се забавя и двигателното и умствено развитие
- Ако поради трудното проговаряне приятелчетата му се подиграват

Фотоизточник:images.google.

Какво могат да направят родителите:
- При най-малки съмнения, че детето ви има проблем трябва да се обърнете към специалист (психолог, невролог, логопед)
- Ако детето ви има говорни дефекти или трудно изговаря думите потърсете помоща на логопед. При навременна намеса дефектите изчезват
- Не се доверчваите на познати, на баби и лекари които твърдят, че детето ще израстне проблемите в говора или изведнъж ще проговори – потърсете второ мнение
- Комуникитайте речево с вашето дете – не използвайте телевизора за дететгледачка. Глегайки децата научават много думи, но не знаят как да ги изкажат
- Съобразявайте се с темперамента на детето. Има деца които са по затворени и мълчаливи
- Не насилвайте малчуганите да говорят
- Създайте им интересни занимания и игри свързани с разказ по картинка или вицове
- Редете пъзели с думички
- Разглеждайте картинки и четете книжки
- Пейте песнички в който се повтарят много пъти прости думи и изрази
- Не обгрижвайте прекалено децата си. Оставете ги само да си поискат вода или храна
- Избягвайте да използвате умалителни думи – мишленцето, дрешчицата, шапчицата и т.н.
- Заредете се с много любов, търпение и спокойствие

Не се притеснявайте излишно! Първо прочетете материали за проблема, споделени истории от мамите във форумите и никога не давайте диагноза сами. Най-важното е да заведете детето на лекар ако забележите проблем.

Използвани изочници:
http://deteto.org
http://semeistvo.rozali.com/deteto
http://archives.bg-mamma.com
http://mamita-bg.com/
http://bebok.eu
форуми на мамите

Списания:
Моето дете
Дете в семейството
Книгата на доктор Спок
-------------------------------------------------
© 2010 Евгения Немска - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!
деца, deca, детски, detski,
Обсъждания на форум надомно обучение тук: forum nadomno obu4enie
Още новини за деца тук: novini za deca

0012 Много баби хилаво дете/ Mnogo babi hilavo dete

2010-08-24T11:33:00.000-07:00

Бабите, дядовците и децата – далече от контрола на мама.

Когато детето пораства и започва да разбира всичко което му говориш, то се опитва да се възползва от всяка твоя слабост. Това поведение на детето налага въвеждането на някои ограничения, забрани и наказания.

Фотоизточник:images.google.

Всички тези правила или поне повечето от тях не важат пред бабите и дядовците. В стеремежа си да угодят на малкото си внуче понякога се стига до търкания между млаадите и старите родители.

Когато мама каже "Не" означава "Не", но когато баба го каже някакси детето не го приема на сериозно. То много добре знае как да поиска всичко и как да го получи.

Фотоизточник:images.google.

Бабите и дядовците като че ли изпитват вина към децата си - когато е трябвало не са им обръщали достатъчно внимание, все са били на работа или са били прекалено заети за игри и разговори. Цялата тази вина се фокусира върху внучето, то е обгрижвано и глезено.

Често пъти по-възрастните налагат своето мнение (на база на по-голям опит) за отглеждането, хранененто, обличането и т.н. на детето. Не че света се е променил коренно от преди 20 или 30 години, но може би тогава всичко е било по-чисто околната сред а, храната, въздуха.

В днешно време начина на живот и хранене определят и начина на отглеждане на бебето и малкото дете.Храните са без глутен, захранването започва на по-късен етап и много други полезни неща.

Фотоизточник:images.google.

Те обаче не се приемат от болшенството баби и дядовци. Обичайната фраза е „По наше време нямаше такива неща, пък сме ви отгледали“ или нещо от сорта на „Аз съм те захранила със боб“.

За мое огромно щастие майка ми и свекърва ми много ме слушат по отношение на хранененето и отглеждането на малката. Само с едно нещо не мога да им обясня. Когато идват на гости да носят плодове, а не шоколад и желирани бонбони.

Много ми се иска да науча малката да има предпочитания към здравословния начин на живо, а бабите и дядовците и точно обратното. Те често ми казват „Как така ти ще ядеш шоколад, а детето не“, не мога да им обясня, че дори в храненето трябва да имаме култура. За тях, обаче това все още са глупости.

Фотоизточник:images.google.

Бабите и дядовците освен да глезят малките си съкровища могат да ги научат на много, много хубави неща. Да им покажат света през розовите очила на дядо и вълшебните приказки на баба. Да покажат на внуците си какво значи уважение, уважение към тях и към родителите, уважение към приятелите и роднините си.

Спомените, които остават от детството прекарано в бабината къща не се забравят цял живот. Забавните истории на дядо и аромата на вкусните гозби на баба, честно да си призная все още усещам.
А вие?

Използвани изочници:
http://deteto.org
http://mamita-bg.com/
форуми на мамите
Списания:
Моето дете
Дете в семейството
Кенгуру
-------------------------------------------------
© 2010 Евгения Немска - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!
деца, deca, детски, detski,
Обсъждания на форум надомно обучение тук: forum nadomno obu4enie
Още новини за деца тук: novini za deca

0011 Много баби хилаво дете/ Mnogo babi hilavo dete

2010-08-23T12:59:00.001-07:00

Бабите и дядовците са неизменна част от детството. Те са онези мили спомени на всеки от нас, които не ни се иска да забравим – мекичките на баба и интересните истории на дядо...

Фотоизточник:images.google.

Бабите, дядовците и бебетата - добре дошли в семейството

Когато в младото семейство настъпи най-щастливият миг, а именно раждането на първото им детенце, бабите са едни от главните действащи лица.

Като по – старши и вече преминали през главоблъсканицата на уплашената, но щастлива майка, те разпореждат кое как трябва да стане и какво трябва да се направи с бебето.

В много семейства, обаче има както казвам аз „творчески различия“.

Фотоизточник:images.google.

Често пъти разбиранията на младите не съвпадат с тези на по-старите, което води до излишно напрежение и допълнителен стрес за новоизлюпилите се мама и татко.

Добре би било ако на бабите и дядовците се обясни, че те ще са много важни в живота на малкия човек, но главната грижа пада върху родителите.

При добро желание бабите могат да се включват по- активно в домакинската работа, да помагат на младия татко да се адаптира към новата среда и да осигуряват спокойствие на майката, зада може тя да осъществи първите си истински контакти със своето съкровище.

Фотоизточник: images.google.

Първото дете винаги идва с много желание и огромен страх. Разбира се че е нормално да не знаеш какво да правиш с малкото вързопче, но женските инстинкти са толкова силни, че няма как една майка да не се спарви със всяка ситуация.

Разбира се всяка млада жена е добре да се допитва до майка си или до свекърва си (ако се разбират). Това ще и даде допълнителна увереност да се справя. Бабите трябва да бъдат в помощ на младата майка, а не в тежест.

Фотоизточник:images.google.

Знаете, че на опрделена възраст на едната баба може да и е топло на другата студено, любимият ми израз „Съблечете се деца, облечете се деца“, може едната да прецени, че бебето е гладно, а другата че му се спи.

Така майката се обърква. За това е важно бабите да помагат само първата седмица докато семейството се отпусне и приспособи. После всичко тръгва от само себе си.

Очаквайте продължение на темата за Бабите,дядовците и децата – далече от контрола на мама.

Използвани източници:
http://semeistvo.rozali.com
http://deteto.org
http://mamita-bg.com/
Списания:
Моето дете
Дете в семейството
Бебе
-------------------------------------------------
© 2010 Евгения Немска - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!
деца, deca, детски, detski,
Обсъждания на форум надомно обучение тук: forum nadomno obu4enie
Още новини за деца тук: novini za deca

0010 Мило дете искаш ли да ходиш на гърне/Milo dete iskash li da hodish na garne?

2010-08-23T05:02:00.000-07:00

Много родители ми споделят за проблема си с приучаването на малкото дете да ходи до тоалетна Само.

Фотоизточник:images.google.

В много книги и статии в мрежата чета, че децата трябва да започнат да се учат да ходят на гърне между 18 и 24 месец. Парадокса тук е че нашите педиатри препоръчват между 6 и 8 месец. Хайде сега на кого да се доверим?

Според педиатрите щом детето е способно вече да сяда само и е горе долу стабилно (до колкото може в 6 месец) трябва да започне да се приучава. Да му се показва как точно се прави, да се оставя без памперс и т.н.

Аз пробвах с мойта дъщеря когато беше на 7 месеца и после на 8 и нищо не стана. Тя не искаше и да види гърнето. Нямаше и как да и обясня защо я слагам там и какво точно трябва да направи. За това прибягнах към малко информация от книги и интернет и се натъкнах на много спорни мнения за това кога и как трябва да научим детето си да ходи до тоалетната

Фотоизточник:images.google.

Някои хора твърдят, че колкото по-рано се сложи детето на гърне толкова по-добре и за него и за финансовото състояние на родителите му. Бюджета на едно семейство особено на днешно време е едно от най-проблемните части от общото съжителство.

Много мои познати, а и в доста публикации чета, че компаниите произвеждащи памперси умишлено разпространяват информацията, че колкото по-късно се махнат пелените толкова по-добре за детето. Уви колкото хора толкова и мнения. Честно да си призная аз вярвам, че когато детето е готово тогава ще има успех с поредното изпитание, а именно гърнето.

Най-важното е да усетим кога детето ни дава знаци че е готово. От собствен опит знам, че на 7 месеца моята дъщеря нямаше нито намерение, нито готовност да ми покаже, че не иска памперс – дори обратното.

Сигналите, които детето усеща със собственото си тяло и предава на родителите си, се появяват към 18 месец и се изразяват във:
- Желанието на детето да бъде самостоятелно като „големите“,
- Детето вече може да сяда и да ходи стабилно без да се балага чужда помощ
- Детето се заиграва по – дълго време с играчките – това спомага за процеса на приучаване когато мника е седнал на гърнето
- Може да си казва когато му се ходи (любимите думички „аки“ и „пиш“) или поне да посочи мократа си пеленка
- Да поиска настоятелно пеленката му да се смени с нова
- Следете дали пелената на детето остава суха за повече от два часа
- Суха ли е пелената когато става сън

Родителите от своя страна трябва да се заредят с много ентусиазъм, търпение и еуфория при добре свършена работа.

Фотоизточник:images.google.

Важните стъпки, които биха помогнали на всеки роднител през периода на приучаването на гърне са:
- Превърнете ходенето до тоалетна в игра – можете да му покажете как плюшения мечо ползва гърне и колко много го обичат всички после
- Поставете гърнето на място, което е лесно достъпно за детето. То трябва във всеки един момент да има достъп, независимо дали за ползване по предназначение или за игра
- Ако чувството за самоинициатива и самостоятелност е много силно изразено при детето, но то все още не разбира точно какво трябва да направи в гърнето покажете му как правят големите
- Ако е лято пуснете малкия палавник да тича из вкъщи без памперс. Така той ще разбере колко е хубаво да не те запарват пелените
- Не забравяйте, че детето останало без памперс се чувства смутено и уязвимо. То не знае какво се случва, тъй като целият му живот е преминал с пелена. Нужно е да отделите достатъчно време да обясните на малкото защо се налага и колко е хубаво да си голямо дете
- Подканвайте детето често да ходи до тоалетната, зашото когато се зайграят мъниците забравят и често стават „фалове“
- След хранене или сън слагайте детето на гърне, дори и с малко съпротива то скоро ще свикне с новият режим
- Ако в дома ви има домашен любимец (най-вече куче или котка)не е желателно да е в близост до бебешкото гърне
- Старайте се да показвате на детето си колко се гордеете с него
- Никога не наказвайте и не се присмивайте на детето когато не е успяло да устиска до гърнето
- Не забравяйте, че ходенето на гърне е нещо съвсем необичайно за малките и адаптацията им към новата ситуация изисква много време и усърдна работа

Приучаването на децата да ходят до тоалетната сами е нещо много важно и е голямо постижение както за детето така и за родителите. Когато премине и този етап от цялостното обучение на малките ще погледнем назад и ще си кажем, че не е било чак толкова трудно, но до тогава пожелавам ви успех. Пожелайте ми го и вие, защото при нас сега започва всичко.

Използвани източници:
http://www.bg-mamma.com/
http://mamita-bg.com/
Списания:
Моето дете и аз
Дете в семейството
Бебе
Кенгуру

© 2010 Евгения Немска - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!
деца, deca, детски, detski,
Обсъждания на форум надомно обучение тук: forum nadomno obu4enie
Още новини за деца тук: novini za deca

0009 Децата и домашните любимци – хигиена и здраве/Decata i domashnite liubimci - higiena i zdrave

2010-08-19T00:48:00.000-07:00

Когато решим да вземем домашен любимец на малкото си дете много добре трябва да преценим възможността ни да се грижим за него. Ще успеем ли да се справим с цялото почистване на дома, на любимеца и най-вече на малкия палавник.

Фотоизточник:images.google.

Всички животни имат козина, която да цапа пода, диваните, столовете и т.н. единствените домашни любимци, които не цапат цялата къща са рибките и студенокръвните (които малко хора ще предпочетат да вземат на малкото си).

Отглеждането на кучета и котки предполага ежедневно почистване на цялата къща. При кучетата след разходка трябва много хубаво да се измиват лапите и коремчето за да не пренася зарази, които са опасни за детето особено ако то е новородено или се учи да лази/ходи.

Котките изискват почистване на котешката тоалетна по възможност няколко пъти на ден. Задължително почистването трябва да се извършва от родителите не от детето, тъй като с котешките изпражнения са преносител на токсоплазмоза.

С тази болест (бактерия) можем да се заразим дори и да нямаме котка. Най-често от неизмити плодове и зеленчуци или не добре термично обработено заразено месо.

Трябва да научим нашите домашни любимци на собствена хигиена, кога и къде да ходят до тоалетната, да се хранят и спят. Това са все места на които детето не трябва да има достъп.

Фотоизточник:images.google.

Както дресирате домашния си любимец така трябва да „дресирате“ и детето си. Трябва да му обясните какви са неговите отговорности за животинчето и за себе си.

Детето трябва:
- Да мие всеки път ръцете си когато е пипало или си е играло със животното
- Да не пипа в котешката тоалетна
- Да не дава на животинчето да яде от неговата паничка и да си играе с неговите играчки
- Да не играе с играчките на любимеца си и никога да не взима кокала на кучето

Родителите трябва:
- Да почистват много добре козината на домашните любимци – да ги къпят, решат и подстригват
- Да наблюдават децата си във всеки един момент, къде се намират спраямо животното
- Да почистват местата за храна и спане на любимеца
- Ако имат новородено бебе или по – малко дете, което все още не е имало достъп до домашния любимец да сменят дрехите си когато гушкат животното и детето
- Да се грижите за навременните ваксини и обезпаразитяване на животните, които излизат от вкъщи и на тези които изискват това

Когато животните са ваксинирани и обезпаразитени попринцип няма проблем да се отглеждат в съжителство с децата.

Фотоизточник:images.google.

Разбира се във всяко правило има изключения:
- При деца с доказана алергия към козината на животните, към домашен прах или полени (козината на кучетата и котките ги пренася в дома)
- При деца с вродена или придобита в следствие на алергии астна
- При различни видове бронхити и дихателни проблеми
Преди години се твърдеше, че при деца отглеждани от малки с животни се рзвиват множество алергии и усложнения.

След множество изследвания на учени от цял свят обаче се доказва, че придобиването на алергии и други заболявания в следствие на съжителство с домашен любимец не е задължително. Сега се приема че колкото по–рано детето има достъп до животните толкова по-здраво и щастливо ще расте.

И тук всичко е относително и по скоро зависи от организма на човека от колкото от домашния любимец. Погледнато реално дори рибките, които много хора смятат за идеалния домашен любимец се хранят с храна, която предизвиква силни алергии у малките деца предимно. Както казах това не е задължително.

Аз например имам алергии от всичко – кучета, котки, акари, прах, полени и т.н. а никога не сме имали животно вкъщи (освен рибки), винаги сме имали кучета, които живееха на двора, а в последствие взехме котка, която не се оказа чак такъв алергоносител както казваха докторите.

Моят съпруг е отгледан с цяла зоологическа градина – кучета, котки, рибки, папагали, канарчета и няма алергия от нито едно от тях.

Отглеждането на животинче и дете е много отговорна и трудна задача, която учи всички членове на семейството на отдаденост, грижа и взаймопомощ.

Фотоизточник:images.google.

Изводът от цялата работа е да се пробва. Щом детето ви иска животинче и вие сте сигурни, че можете да осигурите комфорт и здраве, както на любимеца така и на семейството си - Давайте.

Използвани източници:
http://www.bg-mamma.com/
http://mamita-bg.com/
Списания:
Моето дете и аз
Дете в семейството
Бебе
Кенгуру
Бременност
Книгата на д-р Спок

--------------------------------------------------
© 2010 Евгения Немска - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

Обсъждания на форум надомно обучение тук: forum nadomno obu4enie
Още новини за деца тук: novini za deca

0008 Децата и домашните любимци – част 2/Decata i domashnite liubimci - chast 2

2010-08-19T00:22:00.000-07:00

Продължение на темата.

Случва ми се често да чувам около мен „Мамо, моля те искам кученце“, или „Мамо хайде да си купим котка“.

Фотоизточник:images.google.

Да вземеш домашен любимец, който трябва да отглеждаш заедно с малкото си дете е доста отговорна задача.

За всеки родител здравето на детето му е на първо място. Точно поради тази причина много хора се притесняват да отглеждат животно/и във вкъщи.

Ако живеете в къща отглеждането на кучетата и котките е по-лесно. Те обикновено живеят на двора необезпокоявани и непречещи на никой.

Трудно е обаче да се отглежда животно в апартамент (особено малък). Познавам много хора, които имат кучета в панелка и ми се струва много трудоемка и отговорна задача.

Отглеждането на малки породи кучета като пинчер, дакел, пекенез е далеч по приемлива отколкото например немска овчарка, голдън ритривър, питбул и т.н.

Фотоизточник:images.google.

Големите кучета изискват много по-големи грижи, разходки, пространство,храна и хигиена.

Често в младите семейства първо се появява домашния любимец , а по – късно и детето. Тогава възниква въпроса „Какво да правим?“. Най-бързия и лесен вариант е да подарим домашния любимец (ако разбира се ще представлява риск за живота и здравето на бебето) на приятели или роднини.

Ние например имахме котка,която разхождахме из цяла София – ту при едните роднини, ту при другите, после у приятели и така. Все още не сме я взели защото малката сега проходи и котешката опашка и се струва най-съблазнителното нещо в цялата къща.

Фотоизточник:images.google.

Замислих се когато дъщеричката ми порасне още малко бих искала котката да се върне вкъщи, а до тогава на какво трябва да я науча зада бъда спокойна, че те двете ще съжителстват безпроблемно.

Като начало трябва да се обясни на малкото дете, че домашния любимец не е играчка, а живо същество. Че когато се опитва да му дърпа опашката или ушите животинчто ще го заболи, така както ако мама дръпне ушето на палавника.

Всички знаем, че децата кипят от енергия и тичат по цял ден, крещят и пищят наоколо, а това стряска животните и дори при кучетата и котките това може да е сигнал за нападение или защита. Важно е детето да се научи да не минава тичайки или викайки покрай кучето или котката особено ако те спят или се хранят.

Задължително е когато животните се хранят – независимо от какъв вид са – да не се закачат, галят, побутват и т.н. неща, които децата обожават да правят.

Животинчето трябва да се гали нежно по главата или по врата без да се стиска задушава или обръща по гръб (освен ако то само не се обърне за да го почешете).

Важно е и родителите да не си играят много „злобно и нахъсващо“ с домашния любимец, защото той ще реши че по този начин може да играе и с детето (представете си две годишно дете и немска овчарка как си играят. Ужас).

Има много други правила за поведение на детето в присъствие на животно в къщи или на улицата:
- Да не се гледа животното право в очите – защото това означава нападение,
- Да не се удря с ръка или предмет
- Да не се взимат играчките на кучето, кокала или да се место мястото му за спане
- Да позволи на животното първо да го подуши и огледа

Разбира се когато обясните всичко това на вашето мъниче е добре вече да сте дресирали животното така, че да не се стига до неприятни конфликти и ревност от двете страни.

Използвани източници:
http://www.bg-mamma.com/
http://semeistvo.rozali.com
http://mamita-bg.com/
Списания:
Моето дете и аз
Дете в семейството
Бебе
Статии от Ветеринарна клиника "НОВЕТ"
--------------------------------------------------
© 2010 Евгения Немска - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

Обсъждания на форум надомно обучение тук: forum nadomno obu4enie
Още новини за деца тук: novini za deca

0007 Да ям, мога и сам/ Da qm moga i sam

2010-08-17T12:01:00.000-07:00

Независимостта е чувство и желание което не може да се опише. То е стремежа на хората да прогресират и развиват свойте способности съвсем сами.

Фотоизточник: images.google.

Независимостта най-осезаемо започва да се проявява при навършване на първата годинка. Детето иска да ходи само, да яде само, дори до тоалетната само.

Всяка майка се стреми да поддържа чистотата в дома, но когато малкият човек реши, че вече е достатъчно голям зада яде сам настъпва пълен хаос. Кухнята никога не е чиста, в коридора и хола винаги има солети, бисквити и части от плодове.

Е мили мами, докато вашите малки палавници не се научат да ядат сами домът ви никога няма да блести от чистота.

Когато детето иска да се храни само не трябва да го пренебрегваме това му желание, трябва да насърчаваме тази негова инициатива. Важно е да се отбележи, че детето не се глези то просто иска самостоятелност.

Първоначално се започва с празна пластмасова купичка и лъжичка, постепенно се слага по малко храна – парченца плодове, малки бисквитки или каквото ви се вижда подходящо.

Фотоизточник:images.google.

Често децата започва да ядат първо с ръце и в това няма нищо лошо. Учени са дказали, че децата, които често ядат с ръце в по-късен период по лесно се научават да ядат с лъжица и вилица.

Ако чак толкова се притеснявате от безпорядъка и храната останала по детето, столчето за хранене и пода в радиус от 3 метра, можете преди да започнете със самостоятелното хранене да разстелете на земята наилон или стара мушама.

Тя ще пази подовата настилка от цапане и повреди. На малкото детенце може да сложим голям лигавник (от тези който се връзват на гърба), а столчето може да го спаси само мокра кърпа след ядене.

Фотоизточник:images.google.

Самостоятелното хранене обикновено отнем много повече време отколкото когато мама дава храната, но все пак мили мами запасете се с търпение.

Нека малкото да се научи да се справя само с тази трудна за него задача. С течение на времето яденето ще става все по–бързо и все по–чисто.

Има и деца, които не проявяват желание да се хранят самостоятелно дори и след година и три месеца, когато вече се смята, че трябва да могат поне по-малко да хапват сами.

Ето няколко съвета за съблазняване на малкото дете, което не иска да яде...само

- Както се казва „Гладът си е глад и не чака“. Оставете детето да огладнее достатъчно, че да не се пъне на предлаганата му храна.
- Постарайте се яденето да е много вкусно и ако знаете любимото му това е момента да му я поднесете.
- Можете да използвате причудлива форма на храната или нова паничка за да привлечете вниманието на детето.

Ако това не помогне много и малкия гладник още чака мама да го нахрани направетет се че имате работа и излезте за 5 минутки (скриите се зад вратат и наблюдавайте).

Моята дъщеря по този начин започна да яде неща които Уж не харесваше. Сега ги похапва с удоволствие и е горда, че тя сама ги е открила.

Всяка стъпка от развитието и обучението на дедтето изисква много любов, находчивост и най-вече търпение.

Пожелавам ви успех в борбата със самостоятелното хранене на вашите деца защото „Да ям мога и сам“.

Използвани източници:
http://semeistvo.rozali.com
http://mamita-bg.com/
Списания:
Моето дете и аз
Дете в семейството
Бебе
Статии от Ветеринарна клиника "НОВЕТ"
--------------------------------------------------
© 2010 Евгения Немска - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

Обсъждания на форум надомно обучение тук: forum nadomno obu4enie
Още новини за деца тук: novini za deca

0006 Децата и домашните любимци - част 1/ Decata i domashite liubimci - chast 1

2010-08-17T08:55:00.000-07:00

В дебелите книги за отглеждане на деца пише „На три рибки, на пет куче“.

Фотоизточник:images.google.

Все ми се струва, че на тази възраст никое дете не може да се грижи за домашен любимец. В много форуми, обаче чета, че често родителите купуват животинки на децата си зада могат да се научат на отговорност и грижа към друго същество, което изцяло зависи от тях.

Нека като начало на малките природолюбители да се вземат домашни любимци, които не се нуждаят от разходка и по-възможност се гледат в аквариум или клетка. Рибки, костенурки, зайчета, хамстери, канарчета и папагалчетата, всички те ще зарадват неописуемо вашето малко съкровище.

Ще получите безброй обещания от детето, че ще се грижи „много, много, много“ за новите си живи играчки но...
Познавам много родители (включително и мойте), които в желанието си да угодят на исканията на децата си, жертват своето свободно време. Ще се запитате защо?

Много често малките палавници искат домашен любимец, но какво се случва с тях когато на децата им омръзне да си играят с тях (обикновено на първата седмица). Мама започва да храни любимеца, да му чисти, да го извежда и ето мама има още едно „дете“.

Освен като прищевки на децата, домашните любимци имат и лечебно действие. Има няколко групи деца с проблеми, при които появата на друго живо същество вкъщи (освен мама татко и обичайните роднини в събота и неделя) е като поява на един нов свят, изграден само за детето и неговото животинче.

Фотоизточник:images.google.

Много добро въздействие има терапията с домашните любимци при деца – егоисти.
Деца, които са вече големи (5-6 години) и все още не позволяват на други тяхни връсници да им пипат играчките, книжките и т.н. Грижата за животинчето ги научава на отдаденост, на безпрекословна любов и подялба освен на храна и играчки и на вниманието на мама и татко.

То се научава, че света не се върти около него и че родителите му могат да обръщат внимание и да даряват ласки и на друго живо същество освен него без любовта им да се промени.

Необщителните деца обожават животните и се грижат за тях с много старание и нежност. Те са техни истински прятели, без да задават глупави въпроси и да чакат отговори.

Фотоизточник:images.google.

Прикритите, мълчаливи деца споделят всяко преживяно нещо с домашния си любимец. Най-подходящото животно за неконтактните деца е кучето.

Посредством разходките малкият мълчаливко се среща неизбежно с други връсничета с кучета и без да иска се започва някакъв разговор - как се казва кучето, на колко е години и т.н. Животинчето ще помогне за социализацията на срамежливото и трудноконтактно дете със заобикалящите го хора и среда.

Чудесно е децата да поемат инициатива и да се грижат за домашните любимци, да научават нови и нови неща за животните, за природата, за различните характери и настроения на любимците, но отговорността за доброто съжителство на всички вкъщи зависи само и единствено от нас родителите.

За чисто битовите ежедневни дейности относно хигиената, здравословното състояние и едновременното съжителство на дете и животинче ще научите в Децата и домашните любимци - част 2.

Използвани източници:
http://www.bg-mamma.com/
http://semeistvo.rozali.com
http://mamita-bg.com/
Списания:
Моето дете и аз
Дете в семейството
Бебе
Статии от Ветеринарна клиника "НОВЕТ"
--------------------------------------------------
© 2010 Евгения Немска - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

Обсъждания на форум надомно обучение тук: forum nadomno obu4enie
Още новини за деца тук: novini za deca

0005 Детската градина ...или искам си мама/ Detskata gradina - ili iskam si mama

2010-08-17T07:49:00.000-07:00

Познавам много майки, които са имали наистина голям проблем с децата си, когато за първи път прекрачат прага на детската градина.

Плачещи майки и плачещи деца.

Фотоизточник: images.google.

Първата стъпка към благоразположението на детето към новото място е много добре да му се обясни, къде отива и какво ще прави там.

Важно е това да се случи поне в продължение на месец преди да го заведете на градина, тъй като адаптацията при малките деца е трудна и дълга.

Минавайте заедно с детето покрай детската градина показвайте му колко много се забавляват неговите връсници и по-големи батковци и какички, с колко много играчки си играят и колко големи пясъчници имат на площадката.

Това много съблазнява детето и ще го накара да поиска да отиде да си поиграе на това „невероятно място“. Това е галавният ви коз.

Можете да измислите игра на която да играете. Играта се казва „мама излиза“.

Започнете първо с ходене до магазина. Оставете малкия бандит на таткото или на някои близък роднина на който детето има доверие. Предварително обяснете, че мама отива до магазина и когато се върне след малко ще донесе вкусни неща(ако разбира се мъника е слушкал).

Фотоизточник:images.google.

След като повторите процедурата няколко пъти преминете към втори етап – отидете на кафе за 30 минути и оставете малкия при приятелка, която разбира се познава и харесва. Когато се върнете отново донесете нещо мъничко, но любимо на малкото.

И така можете да си измисляте различни занимания на тема „мама излиза“, докато стигнете до същността на упражнението, а именно:
„мама отива на работа и те оставя на учителката в детската градина, но ще се върне вечерта и ще носи нещо вкусничко“.

Цялата тази игра се провежда за да се избегнат психични кризи на детето. Психични кризи се получават много лесно на възраст от 1 до 3 години поради страха на мъника от изоствяне. Фигурата на майката вече е много по-важна от всички останали и страха от това мама да излезе и никога да не се върне е неописуемо голям.

Ако обаче детето не обръща внимание на играещите си деца, и не се интересува от това какво му говорите за многото играчки и забавление, тогава е време за крути действия.

Заведете го при приятелче, което вече ходи на детска градина, нека то да му обясни какво правят там, кои са му приятели и кои не. Коя госпожа е най-добрата и най-милата, и коя не.

Фотоизточник:images.google.

Децата се доверяват повече на връсниците си от колкото на родителите си. Това се проявява в много ранна детска възраст. Малките палавници са като индиго – те копират всичко и изказват мнение което предварително им е било споделено (от някое другарче най-вероятно).

Фотоизточник:images.google.

Разбира се ако си мислите, че ще минете без сълзи жестоко се лъжете. Всяко дете плаче за мама, дори и тези които са много „подготвени“. Важното е да се справите по-бързо със пороя от сълзи.

Запомнете!
Когато оставяте детето в градината, то стои на оградата и плаче безутешно – Никога не се обръщайте назад!

Ако го направите то ще помисли, че щом се обръщате значи ще се върнете да го вземете и когато установи, че не е така, плача става много по-силен и успокояването много по-трудно.

Никога не плачете когато оставяте детето! Така то плаче заради вас, а не защото не иска да ходи на градина. Знам че е трудно в 7 сутринта да изглеждате невероятно щастлива и усмихната, но това е много важно за детето.

То усеща вашето спокойствие – макар и привидно. Всяка майка се притеснява за детето си особено когато го оставя за първи път на ясла, но малкото слънчице не трябва да знае това.

Нужно е детето да усеща, че мама ще го остави в сигурни ръце.А вечерта ще се върне с нещо вкусно и забавно и ще се приберат вкъщи.

Използвани източници:
http://www.bg-mamma.com/
http://mamita-bg.com/
Списания:
Моето дете и аз
Дете в семейството
Бебе
Кенгуру
Бременност
Книгата на д-р Спок
--------------------------------------------------
© 2010 Евгения Немска - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

Обсъждания на форум надомно обучение тук: forum nadomno obu4enie
Още новини за деца тук: novini za deca

0004 Как се адаптират децата в първите дни от лятната почивка/ Kak se adaptirat decata v pyrvite dni ot liatnata po4ivka

2010-08-17T07:24:00.000-07:00

Когато отидем на море или планина ние възрастните сме подготвени за купон искаме да разгледаме всичко, да топнем детето в морето, да хванем цялата риба в язовира...
Уви за малките палавници не е така.

Фотоизточник: images.google.

Те също са подготвени за купон на втория или третия ден.Всичко зависи от приспособяването на организма на детето. Всяко ново нещо е както интересно така и стресиращо. Трудно е от течащата вода в банята да видиш цялото море пред себе си, а отгоре на всичко и да те карат да влизаш в него.

Фотоизточник: images.google.

Децата имат нужда от адаптация към околната среда – дали е влажно или сухо, дали е прекалено топло или студено, в какво креватче спят и т.н.

На море или на планина важното е детето да е облечено, дори и когатоо е топло. Звучи странно, но е така. За планината няма да говорм, тъй като там е ясно. За морето обаче (за учудване на всички) детето също трябва да е облечено - първия ден с блузка.

Фотоизточник: images.google.

Правилото е да се съблече чак на втория ден от престоя ни на плажа и да се топне във водата само за секунди. Така организма му бавно и полека се отпуска и настройва за новата ситуация. Вече на третия ден можем да напълним любимия надуваем басейн и да поплацикаме заедно.

Децата са със слаба имунна защита и почивката на планина или на море много укрепва организма и спомага за по-сериозната борба със зимните вируси и неприятните настинки.

Използвани източници:
http://www.bg-mamma.com/
http://mamita-bg.com/
Списания:
Моето дете и аз
Дете в семейството
Бебе
Бременност
Книгата на д-р Спок

--------------------------------------------------
© 2010 Евгения Немска - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

Обсъждания на форум надомно обучение тук: forum nadomno obu4enie
Още новини за деца тук: novini za deca

0003 Колко е полезен чистия въздух и разходката за малките деца и бебета/ Kolkko e polezen chistia vyzduh i razhodkata za malkite deca i bebeta

2010-08-17T07:17:00.000-07:00

Отговорът е Много.

Всички знаем, че движението и чистия въздух е полезен за човека, особено важно е обаче за малките деца и бебетата.

Фотоизточник: images.google.

Разходката на слънце - освен, че е приятна, отпускаща и леко уморителна има и здравословен и дори лечебен ефект. Тя спомага за образуването на витамин D в организма посредством ултравиолетовите лъчи.

Разбира се днешните педиатри задължително изписват този витамин (Vigantol) на втория месец от раждането на всяко бебе, но разходката на слънце е незаменим помощник за създаване и усвояване на калция и фосфора. Липсата на витамин D в организма причинява рахит, които води до усложнения в костите и органите на малкото човече.

Бебетата, които са родени през лятото могат да се извеждат на слънце след първата седмица(преди 10 часа сутринта и след 17 часа след обяд), а зимните бебета на първия месец в зависимост от температурата (тя не трабва да е под 5°C).

Като казвам да се разхождат на слънце нямам предвид 1 час или по дълго, за образуването на витамин D е необходимо слънце само около 15 минути и то на главичката и на ръчичките. Дългата разходка трябва да бъде придружена от задължителната шапка, кърпа, сенник на количката и т.н.

Фотоизточник: images.google.

Като изключим всичко по-горе нека имаме предвид, че една разходка за по-големите деца е толкова интересна и вълнуваща, те откриват нови и забавни неща, които ги карат да говорят за тях с часове, а след това за заспят като ангелчета капнали от умора.
За най-малките бебешоци това е много добра почивка те спинкат спокойно часове наред на въздух и прохлада (както всички знаем съня е най-важен).

Използвани източници:
http://www.bg-mamma.com/
http://mamita-bg.com/
Списания:
Моето дете и аз
Дете в семейството
Бременност
Кенгуру

--------------------------------------------------
© 2010 Евгения Немска - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

Обсъждания на форум надомно обучение тук: forum nadomno obu4enie
Още новини за деца тук: novini za deca

0002 Какво не трябва да забравяме, когато тръгнем на път с бебето/ Kakvo ne trqbva da zabravqme kogato trygnem na pyt s bebeto/ Travel kid

2010-08-17T07:06:00.000-07:00

Предлагам ви няколко, надявам се полезни съвета за багажа на вашето малко слънце, когато тръгнете на семейна почивка. Списъкът е изпитан и проверен многократно.

Фотоизточник: images.google.

Сигурна съм, че когато тръгнете на път с малкото си детенце винаги се сещате за хубавия български филм "С деца на море". Със всичките им неволи и приключения... е и вас ви чака почти същото.

Разбира се зависи на къде сте тръгнали. Ако отивате на море трябват по – малко топли дрехи (да не кажа никакви). Ако отивате на планина, обаче трябва да вземете много дебели дрешки на малките палавници.

Аз например вземам якенца и панталончета като за късна есен, нищо че е август. С промените в климатичната обстановка особено напоследък не можеш да си сигурен нито в прогнозата за времето нито на артритните болежки на баба.

И така какво е най-важно да се вземе за едно дете на почивка за няколко дни:

На първо място е храната.
Трябва да избираме такива храни, които да не се развалят бързо или да стоят във фризер или хладилник.
- Готовите пюрета са доста добра храна за пътувания- пестят време, нерви, излишни разходи. Отваряш, притопляш и си готов с вкусен обяд за малкото детенце.
- Готовите каши, сокчета и супички също ще свършат много добра работа
- Нека не забравяме и залъгалките - солети, бисквити, зрънчо и всичко което може да служи за зайгравка по време на дългия път.
- Бутилираната вода е задължителна – за предпочитане трапезна.

Фотоизточник: images.google.

Детските аксесоари за хранене, спане и придвижване:
- Шишета, биберони, чашка, лъжички, панички
- Детското столче за хранене - ако има място в колата
- Количката
- Дъждобран и комарник за количката
- Ако имате преносима кошара задължително е да се вземе става и за игра и за сън, така сте сигурни че бебето ви е на сигурно място и няма де търкулне от високото легло на пода
- Спално бельо и възглавничка

Не отивайте на плаж без:
- Слънцезащитни лусьончета, гелчета кремчета и т.н. с висок фактор на защита.
- Задължително е плажна шапка и надуваемо басейнче пълно с играчки и залъгалки.
- Чершафче (одеалце) за плажа или полянката
- Чадър за слънце, мокри и сухи кърпички

Трябват ви още:
- Термус
- Кана за затопляне на вода,
- Препарат против насекоми, шампоанче, сапунче, кремче за подсичане,еднократни пелени (те са непромокаеми и ще сте сигурни, че няма да има неприятни изненади по леглото особено ако не е ваше), нощна лампа (в зависимост от това къде отивате в повечето хотели има но.... за всеки случай).

Аптечка за първа помощ – лекарства за сваляне на температурата, за алергии, гелчета за зъби, колики (в зависимост от моментното състояние на дететнцето).

Фотоизточник: images.google.

Запасете се с много играчки по-възможност някои да са нови или такива които детето е позабравило. това ви гарантира малко спокойстви и по-дълга игра.

Не забравяйте памперси или детско гърненце.

С пожелания за хубаво и слънчево време от мен толкова, напълно е възможно да съм забравила нещо, но следващия път обещавам да го добавя.

Използвани източници:
http://www.bg-mamma.com/
http://mamita-bg.com/
http://mama.start.bg/
http://www.moetodete.bg/forum/viewtopic.php?t=537

Списания:
Моето дете и аз
Дете в семейството
Бебе
Бременност
Книгата на д-р Спок
--------------------------------------------------
© 2010 Евгения Немска - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

Обсъждания на форум надомно обучение тук: forum nadomno obu4enie
Още новини за деца тук: novini za deca

0001 С деца на море или на планина/ S deca na more ili na planina

2010-08-17T06:55:00.000-07:00

Когато дойде лятото- сезона на горещото слънце и летните отпуски идва време да помислим, къде да заведем малките си палавници – на море или на планина.

Фотоизточник: images.google.

Всичко зависи от възрастта на детето и неговото разположение към околната среда.

Дъщеря ми е на годинка и ми се стори много страшно да я водя на море, а и честно казано четох в мрежата, че за деца от една до две годинки е по подходящо да се водят на планина, тъй като там има богато разнообразие от дървета, храсти и цветенца, това е идеалния момент да опознаят природата от близо. Мои приятелки водиха техните дечица на море и много им хареса, но мене май още ме е страх (на дълъг път с малечка).

Най- благоприятно е за децата до 2 годинки да се водят на места, които не променят рязко обичайната им среда – най интересно било на село. А тези, които нямат село по възможност отиват на планина или може на така популярния напоследак селски туризъм.

Фотоизточник: images.google.

С планинския въздух децата се адаптират по-лесно отколкото при влажността на въздуха и силното слънце на морето. Разходката и чистия въздух в планината отваря в пълен обем дробчетата на децата и ги предпазва (или поне им прави лека профилактика)от астма, различни видове алергии и болести засягащи дихателните пътища.

Йодните изпарения на морето рано сутрин спомагат за профилактика на дихателната система и са най-подходящи за деца с дихателни проблеми и бронхити. Както знаем на море с бебе или малко дете се ходи за не по малко от 10 дни. Краткия престой на море (3-4 дни) само гарантира бърза настинка на малкото човече.

Утре с моето семейство заминаваме за град Сърница на язовир Доспад, била съм там като малка и имам страхотни спомени, много се надявам да изкраме хубаво (мога да ви препоръчам това място ако всичко мине добре) и малката се забавлява. Проверих изрично дали има детски кът и денонощен ресторант – Има, така че събирам багажа и потегляме. И като казах багаж на малко дете за една седмица...

Използвани източници:
http://www.bg-mamma.com/
http://mamita-bg.com/
http://www.moetodete.bg/forum

Списания:
Моето дете и аз
Дете в семейството
Бебе
Бременност
Книгата на д-р Спок
--------------------------------------------------
© 2010 Евгения Немска - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

Обсъждания на форум надомно обучение тук: forum nadomno obu4enie
Още новини за деца тук: novini za deca

0034: Опасности за децата - Част 2

2010-03-07T08:27:00.000-08:00

Opasnosti za decata - Chast 2

Когато моята дъщеря навъши годинка, започна да скача в леглото и искаше да прескочи решетката. Тогава сложих възглавници и одеало пред леглото. И когато най – накрая успя да прескочи решетката, поне падна на меко.

Обезопасете всички такива зони – по – малко ниски масички с остри ръбове. Обезопасете и стълбите в дома си, ако имате такива.

Бъдете внимателни относно играчките, които давате на детето си. Дали няма нещо остро или някое малко топче, което може да лапне и още по – лошо да глътне. Даже и да са направени за деца, има играчки, които са опасни за бебетата.

Винаги бъдете нащрек какво дъвче детето, може да е взело нещо от земята и да го е лапнало.

„I dvete mi deca slagaha
V usta vsichko ot zemqta.
Zatova razchistvah vseki den
ploshtadkata pred bloka
dokato bqha malki.”
Svetla, Plovdiv

И най – накрая, но не на последно място по важност е опасността от изгаряне. Не оставяйте детето самò при включена печка, газово котлонче или ютия. Може да дръпне кабела, ютията да падне и или да го удари, или да се изгори.

Внимавайте, когато готвите да не пръска олио или да не обърне някоя тенджера с гореща вода. Тези белези остават за цял живот.

С малки деца винаги трябва да бъдем нащрек и вниманието ни да е на 100% насочено към тях. Така че каквото и да правим, помнете, че го правите за децата си.

--------------------------------------------------
© 2009 - 2010, Силвия Христова - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0033: Опасности за децата - Част 1

2010-03-03T08:06:00.000-08:00

Opasnosti za decata - Chast 1

Когато дойде моментът, в който искате да имате деца, трябва да мислите за много неща. Най – важните са нуждите на едно бебе – като мляко, памперси, легло и всичко останало.

Но има и друго! Трябва да обезопасите дома си. Все пак това малко човече скоро ще пролази, после ще проходи и разбира се, децата се раждат любопитни.

Любопитни за всичко, което чуват, виждат, ядат или пият. Всеки ден това любопитство расте. И децата искат да се докоснат до всичко.

И ето тук идва опасността за вашите деца. Ето няколко неща, които можете да направите, за да направите безопасен дома си.

Както вече споменах, децата са любопитни и искат да пипнат всичко. Ето защо сложете предпазни капачки на всички контакти, които детето може да достигне. Ако бръкне с пръстче може да не стане нищо, но с една клечка ... нищо не се знае. Затова се подсигурете!

Също така може да сложите ключалки на всички шкафове. Ако не искате да правите това, то тогава преместете всички препарати, лекарства и всякакъв вид други отрови, някъде на високо. Там, където детето не може да ги достигне.

Ножове, отверки, ножици и всякакви остри инструменти също трябва да бъдат на високо. Дали в килера или в най – горното чекмедже, няма значение. Може да ви се струва смешно или невъзможно, но всичко се случва за секунди, а децата са много бързи.
--------------------------------------------------
© 2009 - 2010, Силвия Христова - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved

0032: Злоядите деца

2010-03-02T03:00:00.000-08:00

Zloqdite deca

Всеки родител иска най – доброто за неговите деца. Да бъдат жизнени, здрави и ... да ядат. В първите месеци от раждането може всичко да е наред. Но колкото повече растат децата, толкова по – често проявяват своя характер.

И по някое време му излиза „прякора” – злоядо дете. Истината е, че няма такива деца. По – скоро са по – претенциозни към храната.

Първо искам да уточня, че имам впредвид тези деца, които не ядат много, но са все така жизнени и здрави. Ако детето ви не яде, не е жизнено и боледува често може би имате право на съмнения и притеснения.

Едно от най – важните правила е да спрете да се ядосвате. Няма смисъл от каране, наказване и всички останали мерки. Ако обърнете внимание ще видите, че тези мерки не дават никакъв резултат.

Щом детето не иска да яде кажете само „Добре!”, приберете чинията и на следващото ядене отново я извадете. Имайте впредвид, че „злоядите” деца изискват повече от вас в готвенето. Когато им сервирате гледайте това, което е в чинията да изглежда вкусно, привлекателно и интересно.

Може детето да не обърне внимание и отново да да хапне малко или въобще да не яде, но все пак ще сте опитали. Така че не се отказвайте! Ще видите, че много често ще си изяжда всичко.

И още нещо! Не давайте никакви бисквити, бонбони или други такива между храненията. Освен ако не са плодове или зеленчуци.

За вас една бисквита, малко солети и един бонбон може да не са нищо. Но за вашето малко дете това може да си е една вечеря. Затова по – добре му ги давайте след вечеря, а не преди това. За да не се чудите после защо не иска да яде.

И не забравяйте, че най – важното е децата да са живи и здрави. Какво като ни ядосват от време на време!
--------------------------------------------------
© 2009 - 2010, Силвия Христова - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0031: Мама и нейното време - Част 2

2010-02-26T02:59:00.000-08:00

Mama i nejnoto vreme - Chast 2

През първите месеци децата спят повече, затова може да вършите някои от работите докато спи. Сигурно сте чували израза: „Когато детето спи и майката трябва да спи!”

Е, това не е задължително. Аз лично не съм го правила. Ако вие се чувствате добре, не е нужно всеки път да лягате. Така ще имате време да се изкъпете, да готвите, да измиете чиниите и всичко останало.

Ще видите как времето ще ви стига за всичко. Така няма да се притеснявате и да се нервирате. Ще имате време за игри с детето, за упражнения и всичко останало.

С времето ще трябва да съобразявате режима на детето ви с вашия. През първата година този режим ще се сменя често. Ще спи по – малко, а ще будува повече. Не карайте детето да спи ако то не иска, защото вие искате да свършите някаква работа.

Ако си нагласите задълженията според него ще видите, че имате време за всичко. Сутрин чистене, разходката съчетавате с пазар, пералнята на обяд, гладенето докато пералнята свърши и след това почивка и за вас.

Ако не ви харесва този ред направете си друг, а след време ще можете да правите много от нещата заедно с вашето дете. И тогава ще видите колко забавно може да бъде!
--------------------------------------------------
© 2009 - 2010, Силвия Христова - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0030: Мама и нейното време - Част 1

2010-02-25T09:51:00.000-08:00

Mama i nejnoto vreme - Chast 1

Безспорен факт е, че появата на едно малко човече в живота на всеки е най – голямото щастие на света. Но също така преобръща ежедневието на родителите изцяло. Особена разлика усеща майката.

Още докато носите детето в себе си ще ви минават мисли от типа, че няма да имате толкова време за сън, да гледате телевизия или просто да полежите.

Но не само това! Ще разберете, че храненията ви, къпането ви и всички онези малки неща, които сте си правели досега, ще се съобразяват с детето.

В началото може да изпитвате малко страх. Не знаете как се правят нещата, всичко е ново за вас, отнема ви много време. А коша с прането е пълен, в мивката стоят мръсните чинии, а вие дори не сте се измили.

И как да се справите с всичко, особено ако няма кой да ви помага. Е, аз ще кажа някои неща, които може да ви помогнат.

Приспособете всички стаи да бъдат удобни за вас и детето. Ако в едната стая е детското легълце, в другата може да сложите шезлонг или люлка. Или постелете одеалце и наредете играчки.

Така детето няма да плаче, че е само в стаята. Когато моята дъщеря пролази започна да ме следва навсякъде. Аз чистя с прахосмукачката, а тя лази пред мен.
--------------------------------------------------
© 2009 - 2010, Силвия Христова - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0029: Учете децата си на работа

2010-02-01T23:32:00.000-08:00

Uchete decata si na rabota

Растейки децата искат различни неща. Не всички родители имат еднакви възможности. И това кара децата да искат да почнат да работят. В това няма нищо лошо. Изберете подходяща работа. Дали ще е само за през лятото или постоянна зависи от вас и тях.

За някои деца хубавата работа ще дойде наготово, за други постигането на такава ще изисква много усилия. Но също така е добре да се знае, че успеха изисква много труд, постоянство и целенасоченост.

На родителите оства преценката дали ще дадат или позволят работа или не на децата си. Няма да ви лъжа – и аз бих го направила за моето дете ако мога. Но също така ще знам, че ако детето ми не се труди здравата няма да задържи работата си.

Няма смисъл да излагате името си ако не сте научили децата си на труд. Трябва да знаете на какво сте ги научили. Недейте да ги учите на мързел. Не ги карайте да свикват за всяко нещо да разчитат на вас. Да знаят, че ще им помогнете и да им помагате да правят всичко – са две различни неща.

Замислете се, че един ден ще останат сами. И как ще се оправят тогава ако са свикнали всичко вие да им правите. Няма нищо лошо в работата. Дали сте богати или бедни, няма значение. Вашите деца трябва да бъдат научени на труд.
--------------------------------------------------
© 2009 - 2010, Силвия Христова - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0028: Учете децата си на труд

2010-02-01T09:18:00.000-08:00

Uchete decata si na труд

Искате ли децата ви да са от онези разглезените, които не могат да направят нищо сами. Да са свикнали да им се поднася всичко наготово. Не ме разбирайте погрешно! Няма значение дали сте богато или едно обикновено семейство.

Всички деца трябва да бъдат научени на труд. И това учение трябва да започне още докато децата са малки. Трябва да им се покаже, че всяко нещо, което получават е постигнато с усилия и труд.

Не казвам всеки ден да им се натяква, не стигайте до другата крайност. Просто, както за всяко друго нещо намерете „златната среда”. Става дума и за най – малките детайли. Например, не му сервирайте всеки път вие вечерята, а го оставете да ви помогне. И защо не самò да сервира цялата маса.

Или защо винаги вие да му оправяте играчките, детето може и само. Може да ви се струват смешни тези примери, но точно затова говоря. Възпитанието почва още от дома. И точно домашната работа е първият вид труд за децата.

Няма значение дали имате момиче или момче. Вече сме в 21 век, в който и жената и мъжът работят. И съответно си поделят домакинската работа. Затова трябва да научите детето си на домашен труд.
--------------------------------------------------
© 2009 - 2010, Силвия Христова - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0027: Да бъдем добри родители за нашите деца

2010-01-31T01:21:00.000-08:00

Da budem dobri roditeli za nashite deca

- Сигурна съм, че ежедневието ви на родители не е никак леко. Но нека настроенията ви, добри или лоши, да не се отразяват в отношенията ви с децата. Не може днес да се веселите и смеете, защото денят ви е минал добре. А утре да викате и да не му обръщате внимание, защото сте имали тежък ден.

Тези промени биха разтроили всяко дете и то ще се чуди какво става и на какво се дължат тези промени.

- Не мислете, че като бъдете прекалено толерантни значи сте добри родители. Не трябва да позволявате на вашето дете всичко, което поиска. Особено, когато знаете, че това, което иска не е хубаво. Ако усетят вашата слабост, те ще се възползват от нея. А това винаги дава лоши резултати.

- И последното, но не по важност правило е – оставете ги да бъдат деца. Не им отнемайте детството. Щастливото дете е весело, палаво и активно. Няма дете, което да не обича или да не прави бели. Естествено в допустимата граница.

Нека нашите деца да израснат със своите безгрижни, детски дни. Докато дойде време за отговорностите, като тези на техните родители..
--------------------------------------------------
© 2009 - 2010, Силвия Христова - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0026: Не обиждайте и не подценявайте своите деца

2010-01-29T09:03:00.000-08:00

Ne obijdaite i ne podceniavaite svoite deca

- Не обиждайте и не унижавайте своите деца. Изрази като „Нищо не можеш да направиш” или „Нямаш мозък в главата” казани от родители, ще оставят белег за цял живот. Знам че ви се струва абсурдно, но може да се случи на всеки да каже такива тежки думи. Ако стане така по – добре бързо се извинете на детето и кажете колко го обичате.

- Другата страна също не е най – добрият вариант. Старайте се да не бъдете опора на вашите деца за абсолютно всичко. Все едно му казвате „Ти не можеш да се справиш!” Напротив! Децата са достатъчно силни и могат да се справят с някои неща сами. Така, че не им отнемайте това удоволствие от добре свършената работа.

- Да се даде обещание е лесно, но почти неизпълнимо за малките деца. Затова по – добре не ги карайте да дават обещания, които след малко ще нарушят. За малките деца думата „обещавам” е все още непонятна. Не разбират какво е да изпълниш обещанието си.

- Важно е да осъзнавате и да знаете докъде стигат възможностите на децата ви. Така няма да ги карате да правят неща, които не могат. И после да им се карате.
--------------------------------------------------
© 2009 - 2010, Силвия Христова - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0025: Вие добър родител ли сте за своите деца?

2010-01-28T00:31:00.000-08:00

Vie dobar roditel li ste za svoite deca?

Всеки един човек иска да бъде добър родител. Да накара децата му да се гордеят с него. Когато аз станах родител, анализирах моите родители. Мислех, че ако не правя техните грешки с моето дете, ще бъда перфектна.

Но не е така лесно! Ако всеки се погледне отстрани, ще видите собствените си недостатъци и грешки. И тогава идва въпросът „Какво не трябва да правим, за да сме добри родители?”
Ето няколко съвета какво да не казвате или да не правите.

- Не заплашвайте децата си! Недейте да казвате неща от типа на „Ако не направиш това, ще те накажа (напердаша)!”. След време у тях ще се появи страх от вас. Особено ако ги заплашвате за всяко нещо.

- Когато искате от детето си да свърши някаква задача, не го пришпорвайте. Оставете го то само да избере момента. Може да не си оправи играчките веднага, важното е накрая на деня те да са подредени.

Друг вариант е да му дадете определен срок: след като изгледа детското предаване или до обяд, или до два часа. Но не казвайте „веднага”.
--------------------------------------------------
© 2009 - 2010, Силвия Христова - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0024: Деца и домашен любимец

2010-01-27T00:35:00.000-08:00

Deca i domashen liubimec

Ще имате бебе, но имате един малък проблем. У дома живее и вашият домашен любимец, с когото не искате да се разделите.

Обсъдили сте нещата и решавате, че ще задържите кучето (или котката). И все пак имате притеснения!

Повечето специалисти ще ви кажат, че бебе и животно не са добра комбинация.

За да избегнете първа лоша среща между двамата, дайте на животинчето да подуши неща на бебето. Животните ни разпознават по миризмата, а по този начин бебето няма да му е непознато. И няма да се страхува от него.

Казват, че животните изпитват респект към бебетата и не биха ги нападнали. Но вие не вярвайте на 100% на тези приказки. Понякога малките деца играейки си удрят животното и това може да го провокира.

Затова бъдете винаги нащрек. Колкото и добре да се държат един с друг, не ги оставяйте сами.

Обяснете на детето, че и животното е живо същество, че и то има нужда от спокойствие докато спи или яде.

Не забравяйте, че котките (или кучетата) са като деца. Затова и те ще изпитват ревност от появата на бебе. Не пренебрегвайте животното дори и след раждането на детето.

“Kucheto mi nikoga ne
e napadalo dete! Za
purvi put se sluchva!”
Radi, Burgas

Винаги може да има първи път. Затова не подценявайте животното. Колкото и дълго да е било с вас, да се е държало винаги добре, винаги има изключения.

И разбира се не забравяйте, че има вероятност от алергии. Затова ако детето почне да киха или му се появи някакъв обрив, веднага го заведете на лекар.
--------------------------------------------------
© 2009 - 2010, Силвия Христова - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0023: Ревността при децата - Част 2

2010-01-26T01:18:00.000-08:00

Revnostta pri decata - Chast 2

Докато сте в болницата му се обаждайте редовно. Нека и то да ви посещава в родилния дом, а вие съответно му се радвайте и казвайте, че го обичате. Децата се радват на тези неща и това намалява тяхната ревност.

Не се учудвайте ако след появата на бебето и детето почне да се държи като такова. Причината е, че всички се радват на бебето и децата си мислят, че по този начин ще им се обръща повече внимание.

"Kogato bebeto se poqvi

purvoto mi dete poiska

da spi s biba!"

Eli, sofia

Понякога по-големите деца искат да пият от биберон, да почнете да ги храните вие, да спят с биба и много други неща, мотивирани от ревност. Оставете ги да правят всички тези неща. Ще видите, че след няколко дни този период ще отмине.

Покажете на детето си, че сте на негова страна. Ще има случаи, в които то ще се ядосва. Например, че бебето плаче. Тогава вие може ядосано да кажете „За какво ли плаче това бебе?”.

Така детето ви ще разбере, че сте на негова страна, а бебето няма как да ви се обиди. Някои деца правят такива изказвания или удрят леглото или възглавниците. Има случаи, когато искат да ударят дори бебето.

Но всичко това е от гняв и от ревност. Оставете го да изрази този гняв с думи. И му показвайте всеки път колко много го обичате.

Всичко това се случва, защото се е появил нов член в семейството. Всички обръщат внимание на него, радват му се, смеят му се. Цялото внимание е върху това бебе.

По този начин виждат нещата първите деца. Ако им покажете, че ги обичате, отделяте им достатъчно време и продължите да им се радвате, ревността им ще мине бързо.

И ще остане само радостта от появата на малкото човече!
--------------------------------------------------
© 2009 - 2010, Силвия Христова - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0022: Ревността при децата - Част 1

2010-01-25T10:03:00.000-08:00

Revnostta pri decata - Chast 1

Взели сте решение да имате още деца. Но ви тревожи как ще реагира детето ви на тази новина. Решението не е да се откажете, а да му помогнете да го приеме.

Ревността не идва толкова от самото решение, а по - скоро от неговото осъзнаване. Особено, когато детето е на около 5 – 7 години.

Тогава децата разбират малко по – изкривено това, че се появява нов член в семейството. Те го виждат по – скоро от лошата му страна. Осъзнават, че появявайки се бебето, те ще бъдат „изоставени”.

Мама и татко няма да му обръщат толкова внимание, защото ще са заети с братчето или сестричето. Цялата им любов няма да е само за него, а ще трябва да я дели.

И все пак има някои начини, с които можете да облекчите или дори да избегнете ревността. Не казвам, че няма да има ревност, но поне не толкова изразена.

Съобщете новината по – отрано. Особено, когато децата са по – големи и видят корема, ще започнат да се чудят какво става. А и е по – добре да бъдат подготвени.

Когато децата са по-малки, около 2 – 3 годишни, можете да си позволите да им съобщите в последните месеци, но не в последния момент.

Преди да настъпи момента на раждането, колкото и тежко да ви бъде, обръщайте повече внимание на детето. Купувайте му разни подаръчета, играйте с него, забавалявайте се. Така то ще види, че въпреки бъдещата поява на бебе, не е пренебрегвано.
--------------------------------------------------
© 2009 - 2010, Силвия Христова - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0021: Второ дете - Част 2

2010-01-22T07:46:00.000-08:00

Vtoroto dete - chast 2

Както казах всяко нещо си има и своите отрицателни страни. Вие вече сте си създали някакво ежедневие, доколкото може по – спокойно. Едно второ дете винаги обърква това спокойствие.

Има и друго, отново ще трябва да преживеете раждането. За някои майки е минало бързо, лесно и спокойно. Но има и такива, за които раждането на деца е много тежък момент.

А и първите месеци никога не са лесни. Докато влезете в ритъм с нощното ставане, кърмене и всичко останало, минава време. Тук наистина си има своята отрицателна страна – умората. Особено ако няма кой да ви помага, първите няколко месеца могат да бъдат много трудни.

Един много важен момент е наличието на пари. Децата винаги я изискват. Предполагам, че все пак са ви останали някои неща от първото ви дете, но все пак не пренебрегвайте финансите и възможностите ви.

Ако се сещате за още положителни или отрицателни страни си запишете и тях в списъка. Важното е да обсъдите заедно с вашия партньор решението.

Моят съвет е да не се се допитвате до роднини. Това ще бъде вашето дете, затова решението трябва да бъде взето само от вас.

А това дали да се допитате до детето си, аз не мога да ви отговоря. То може да иска, но и всъщото време да ревнува. Все пак това малко бебче ще измести вниманието от него.

Относно това коя е най – подходящата разлика между двете деца, според мен няма такава. Винаги може да има ревност, помощ, любов или караници. Вие трябва да прецените за вас коя е най – подходящата разлика. Когато вие се почувствате готови, тогава е най – добрият момент.

И още един момент – бебето се появява неочаквано. Разбира се отново имате избор! Но не забравяйте, че едно дете винаги е щастие и голяма радост.

С всичките си положителни и отрицателни страни, децата водят със себе си най – хубавите моменти и смисълът на нашия живот!
--------------------------------------------------
© 2009 - 2010, Силвия Христова - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!